Куратор на експозицията е Йоана Тавитян, а реставратори са д-р Елица Цветкова, Таня Манева, Светла Соколова, Диана Минкова, Маша Бакалова-Йосифова, Камелия Бачорска-Ценкова, Косара Нинова.
По думите на екипа, Националната галерия представя за първи път уникалната си колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени). „Постъпили в колекцията през 1960-те от Българската народна банка като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство, те принадлежат към златния период XVI – XVIII в. на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията в зала 19 на Квадрат 500 е резултат от няколкогодишното иконографско и атрибуционно проучване на произведенията, извършвано заедно с реставрационни и консервационни процедури“, разказват от Националната галерия.
Те посочват, че периодът XVII – XVIII в. е време на възход на френската традиция. По времето на Анри IV и Луи XIV и благодарение на инициативата на финансовия му министър Жан-Батист Колбер се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Тогава се привличат най-добрите представители на всички изкуства и занаяти за прослава на абсолютната монархия и за изпълнение на поръчки за благородници. Използват се модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар. Темите са вдъхновени от религията, историята, митологията. Пример за това е гобленът „Надпреварата на Аталанта и Хипомен“ по сюжет от „Метаморфозите“ на Овидий. Тогава модните тенденции формират цели салонни решения с кресла с тъкàни тапицерии с антропоморфни животни по моралистичните басни на Жан дьо Лафонтен. Те предават вечни уроци за човешката природа и обществото. В тъкачното изкуство се проявява и вкусът към ориентализма, който илюстрират два гоблена по Клод-Жозеф Верне, отбелязват още от екипа.
/ВСР