Националната култура на всеки народ е ключ към това да разбираш света, който те заобикаля, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Националната култура на всеки един народ е ключ към това да разбираш света, който те заобикаля. Това каза вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, която днес откри началото на XXIII Националната научна конференция „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Форумът е организиран от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
„Искам да попитам, въпросът ми никак не е риторичен, познаваме ли нашия български ключ? Ние уважаваме ли ключа и нашата култура? За съжаление, в последните десетилетия, някак удобно се опитваме да го сложим в някоя пощенска кутия, да си стои там", каза още Йотова. "Ако върнем малко времето назад, уважаеми дами и господа, колко неща в България могат да се направят цели 23 пъти? Много малко и сигурно се броят на пръстите на една ръка. Това е така - в случая с днешната конференция, защото тя е ценна, важна, изпраща много добри послания. Ако си направите труда да се върнете в архивите на тази конференция, ще видите колко много добри идеи, колко задълбочени доклади има, колко много нови открития и колко много препратки за бъдещето има. Изключително богата е програмата и на тазгодишното издание на конференцията, в което ще говорим от Средновековна България до предизвикателствата на нашето общество във връзка с изкуствения интелект (ИИ)", допълни вицепрезидентът.
„Всеки път на празник, всеки път по повод някаква годишнина, говорим за българската култура и едновременно с това правим изключително малко за това да я развиваме, да говорим за нея пред целия свят, за това да учим и партньори в близки и далечни страни за цялата ни многовековна култура, която след няколко десетилетия ще отпразнува своя 14-и век. Знаете, че в историята много рядко има готови рецепти за това какво трябва да се прави. Ако познаваме българската история, аз съм сигурна, че ще прочетем правилно това, което тя ни е завещала. Ще намерим проектната точка в нашето съвремие. Фактите ще бъдат, разбира се, различни, героите, имената ще бъдат различни. Сигурна съм, че ще можем да намерим верни решения за днес", отбеляза Йотова.
Тя уточни, че една от темите на научната конференция е знанието. „То е в основата на движението напред и на прогреса. И това не е клише. Това е осъзната човешка необходимост. Държавите и обществата, които залагат на знанието, са успешните държави. Имам предвид познанието за преди, познанието за съвремието, в което живеем, препратката към бъдещото познание", обясни вицепрезидентът.
„Мнозина днес имаха благоразумието да смятат, че историята започва от тях, като отричат всичко онова, което е било преди. Включително и скорошното ни минало. Аз бих попитала тези хора: Кой ви дава право да отричате биографията на вашите родители, на вашите баби и дядовци? Това е сюжет не само за политическия живот на страната. Да отричаш историята си, означава нещо още по-страшно. Когато отричаш историята си, ти просто казваш на собствената си идентичност, че тя не е важна за теб. Може би я търсиш някъде на друго място. Сигурна съм, че този опит за другото място никога няма да бъде добър и сполучлив", коментира вицепрезидентът.
Йотова допълни, че „без идентичност никой, дори и в глобалния свят, не може да се почувства уютно".
„Не може да намери пристан, източник на самочувствие и енергия. Същите тези хора избират да рушат всичко, което е било преди тях, но не изграждат нищо, което да бъде полезно на тези, които ще дойдат след нас. Опустошителната сила, която, за съжаление, набира мощ в последно време, е всъщност силата на слабия, не на силния. За да си силен, ти си силен тогава, когато със силата на разума имаш силата и духа да се съграждаш. Това означава да се грижиш за приемствеността, за създаденото преди теб, да надстрояваш, а не да обругаваш и рушиш постигнатото преди теб", каза още вицепрезидентът.
Илияна Йотова коментира и „предизвикателствата пред знанието днес в епохата на свръхинформираността“.
„Наблюдава се парадокс. Имаме толкова много източници на информация, а същевременно, често не сме добре и дълбоко информирани. Заблудени сме, да не кажа, че сме направо излъгани. Това е дефект и на нашата медийна система в момента. Информация много, социални мрежи много. Все по-рядко стават онези журналистически материали, които пускат сондата доста по-надълбоко, които могат да върнат времето назад, да обяснят някаква логична връзка, да потърсят аргументите назад и да кажат какво би трябвало да става занапред", отбеляза Илияна Йотова.
„Също във времето на бързите реформи на общуване често се отказваме да четем дълги текстове. Даже, признавам си пред вас, когато един репортаж ми е прекалено дълъг, нямам силите да го догледам до края. Човек се деформира, но това не изключва онзи блясък или проблясък на съзнанието, в който един момент става жаден все пак за нещо обективно, за нещо ценностно и за нещо стойностно", коментира Йотова.
Тя обобщи, че „ни е необходима не само по-голямата картина, не само моментните данни, не само моментната информация или онова, което сетивата ни моментно ще преживеят." 
Обект на коментар в изказването на вицепрезидента беше и темата за хуманизма. „Забелязвате ли колко е странна ситуацията, в която живеем дори от тази жестока война, която се води в момента в Украйна. Говорим за всичко. Луда надпревара за въоръжаване. Огромни средства, които се дават. Хроники всеки ден. Много малко говорим за човешката страна на този конфликт. Там всеки ден умират хиляди хора. Млади хора - от едната и другата страна. Това в официалните комюникета не само, че е много рядко, то изобщо липсва. Всеки от тези аспекти, които начертах, заслужава своята отделна голяма дискусия. Имаме нужда от дискусия между представители на различни сфери, с различен поглед, за да начертаем бъдещето на развитието на света такъв какъвто ние го искаме", призова вицепрезидентът.
„Покръстването и създаването на българската писменост формират българската държава и българския народ. Държавническите ходове на княз Борис с покръстването и извоюването на независимостта на българската църква са пример, от който днес много може да се учи. Вярата и езикът на България се превръщат в една неделима сила. Няма друг народ в Европа, който да има тази невероятна амалгама между букви, писменост и вяра. Езикът и писмото са били оръжие, надежда, защита и спасение. Научните изследвания на живота и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици са най-сериозната преграда срещу злоупотребата с изфабрикувани факти, без никаква научна стойност, която се превръща не само в изкривяване на историческата истина, но и в идеология и залог за политически отношения на стария континент. Затова сме непримирими, когато днес, отблизо и отдалеч се опитват да грабят, буквално, да грабят исторически факти, да преиначават историята и да забравят ролята на България в целият този процес", отбеляза Йотова.
„Ние, от президентската институция, даваме трибуна на изследванията и идеите на български и международни учени слависти, с Международния форум за кирилицата, който организираме два пъти вече. Имаме нужда да говорим за кирилицата във време на предизвикателства, които поставят технологиите, изкуствения интелект, опростяването на езиците, по обективни причини, кирилицата отстъпва. И то отстъпва с големи мащаби. Една част от страни, които някога са писали с кирилицата, бясно преминават на латиница, точно принудени от интернет, социални мрежи, технологии. Ако не се вземат конкретни мерки, ние ще бъдем част от тези, които ще спомогнат тези процеси", обясни вицепрезидентът. 
„Денят на народните будители, този уникален български празник, не е затворен в прашните страници на учебниците и историческите книги. Редом до будителите, които създадоха българската държава и българската нация, и начертаха пътя напред за всички нас, днес се нареждат имената на наши съвременници. В думата будител има само седем звука, а събира в себе си толкова много история и смисъл. Тя е преди всичко българщина, към която ни върна Паисий Хилендарски, със своята малка книжка „История славянобългарская“, каза в обобщение Илияна Йотова.
В рамките на официалната откриване на Националната научна конференция „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“ се проведе и церемония за връчването на почетните звания – „доктор хонорис кауза“ стана певица Валя Балканска , а с „почетен професор“ бе удостоен дългогодишният преподавател по гайда Петър Янев. Двамата бяха отличени за техния принос към популяризиране на българското културно наследство. 
Академичният състав на УниБИТ връчи награди на името на акад. Благовест Сендов – за изключителен принос в образованието и науката, като тази година бяха удостоени Елка Божикова – директор на ПМГ „Яне Сандански“ – гр. Гоце Делчев, и проф. дмн Николай Витанов.