Спирането на военните действия послужи за основание на президента Доналд Тръмп еднолично да си присъди Нобелова награда за мир, което, на свой ред, му донесе бърза номинация за догодина. Засега тя изглежда сигурна, като е сигурно, че на хартия ги има подписите на палестинци и израелци. Но само преди два дни лично премиерът Бенямин Нетаняху обвини ислямистите от „Хамас“ в поредно нападение срещу израелски войници и нареди ответен огън. Затова в разговор с журналиста от БТА се опитваме да разберем какво примирие ни завеща Тръмп, напът ли е екстремистката групировка да изчезне завинаги като фактор в региона, както и да обхванем всички полюси на конфликта в Близкия изток.
По думите му на този етап най-точно е да се говори само за прекратяване на огъня, тъй като за да е налице мир или примирие, се изискват доста по-трайни и продължителни периоди на отсъствие на всякакво използване на оръжие. „Затишие пред буря да се надяваме, че не е, макар в Близкия изток тишината да е свързана по-скоро с ново възобновяване на конфликта. Хубавото на всичко това е, че в крайна сметка положението в Газа, което де факто беше две години война, засега остава в миналото. Действително, размяната на удари е почти ежедневие, като тази седмица стана най-тежкият от тях, откакто има примирие – при нападение беше убит един израелски войник, в отговор на което Израел нанесе поредица въздушни удари. В резултат на атаката според здравните власти в Газа са били убити над 100 души, включително десетки жени и деца“, изяснява причините за последния развой на събитията в района Станоев.
Той пояснява в допълнение, че ударите по палестинската територия са нанесени само в зоната, в която според договорката Израел контролира и там се очаква да няма нападения над негови войници. „Извън тази зона те не са нанасяли удари в райони, които не са под техен контрол. Също така, трябва да се направи уговорката, че здравните власти в Газа, които са под контрола на „Хамас“, не правят разграничение между бойци и цивилни, т. е. не е ясно кои точно са убитите, а само какъв е техният брой,“ подчертава журналистът.
В хода на анализа, който прави, става ясно, че въпросът с териториалните претенции и на двете страни е практически нерешим. Фактите гласят следното – сегашното израелско правителство, което е най-дясното в историята на страната, внесе законопроект за анексиране на целия Западен бряг на река Йордан, който бе одобрен предварително от парламента. В същото време тази земя е основната част от територията, които палестинците искат да получат за бъдещата си държава. Той обаче вече е окупиран от Израел по време на Шестдневната война от 1967 г. и де факто вече се води за анексиран. Затова част от управляващите кръгове в Израел винаги са искали да го включат на практика в техните граници с аргумента, че това са изконни библейски еврейски земи. Географията прави казуса още по-сложен, защото изчисленията сочат, че Западният бряг е с площ от близо 6000 кв. км, докато тази на Газа е само 360 кв. км. Отделно в сметките попада и Източен Йерусалим, който е пряко свързан със Западния бряг, със своите около 70 кв. км. „Да не говорим, че „Хамас“ и екстремистките кръгове изобщо не признават съществуването на Израел и искат той да бъде унищожен,“ обобщава пречките в постигането на траен мир Станоев.
Той е на мнение, че за Израел няма връщане назад към Газа отпреди 7 октомври 2023 г., когато бойци на „Хамас“ извършиха масирана атака по въздух и земя. Чисто военно ислямисткото движение, което контролираше Газа близо две десетилетия, е изключително отслабено. Вече трудно може да се говори за единна военна организация, още повече че Израел контролира редица райони в нея и на практика, ако се наложи, тяхната армия може да действа навсякъде, където пожелае, в Газа. „Израел доста втвърди позицията си и заговори за анексиране на целия Западен бряг и Йерусалим. Това, което искат сега, е да има една Газа под управлението на временни власти, което изключва сценария за функционираща държава, защото реално те ще отговарят за нейното администриране. Също така, те ще имат и крайния контрол върху сигурността. Това „временно“ положение всъщност може да продължи вечно,“ коментира журналистът.
„Нагледно Газа е едно тясно парче земя, което е пренаселено с хора, над 2,3 млн. души. Ако отнесем тези стойности като гъстота спрямо площта на България, това значи у нас да живеят близо 700 млн. души. Въпреки че Хамас не може да даде военен отпор, именно гъстотата и мрежата от стотици километри подземни тунели правят терористичната групировка боеспособна за изненадващи удари. Различните оценки гласят, че „Хамас“, които преди войната са имали около 25 – 30 хиляди бойци, са загубили поне 2/3 от тях, но въпреки това остават най-голямата сила в ивицата и според мен те ще се опитат по всякакъв начин да провалят по-нататъшното изпълнение на споразумението, тъй като те нямат интерес от управляваща администрация, която не е свързана с тях,“ прогнозира още той.
По силата на споразумението онова, което остава да бъде изпълнено от ислямистите, е предаването на няколко десетки тела на загинали евреи в Газа, което от гледна точка на Израел е много важно. При всяка подобна размяна за един свой сънародник, без значение дали е жив или загинал, те неслучайно предават стотици палестински затворници, което целят и сега и затова няма да се откажат, докато не бъде върнато и последното от телата.
Гледай ни в YouTube
Слушай ни в SoundCloud и Spotify
