Националният събор на народното творчество в Копривщица от 1965 г. представя културното многообразие на България

Националният събор на народното творчество в Копривщица се състои на всеки пет години. Събитието обикновено e в първия уикенд на месец август, като началото е още в петък. Възможно е обаче съборът да се проведе и през втората седмица на август, ако обстоятелствата го налагат.
Националният събор на народното творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Градът е избран като най-подходящото място и естествен декор за форума, също и в памет на големия възрожденец и фолклорист Любен Каравелов.
Тази година  е 13-ото издание на форума и то ще се проведе от 8 до 10 август. Основни организатори са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
История на събора
Идеята за събор с надпяване е предложена от Георги Бояджиев, дългогодишен ръководител на редакция „Народна музика" при Радио „София". Концепцията предвижда да бъде представено многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. Характерна особеност на събора е стремежът да се осъществи като преглед на оригиналното народно творчество и изпълнителско изкуство.
Сред инициаторите за провеждането на събора в Копривщица са Елена Огнянова, Райна Кацарова-Кукудова, Димитър Остин, Филип Кутев, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Подкрепа за събора оказват и специалисти от различни институти на Българската академия на науките (БАН), които взимат участие при подготовката му. Сред тях са изследователите на българския фолклор проф. Петър Динеков, Христо Вакарелски, Михаил Букурещлиев и др.
Първи събор 
Първият събор е най-голямото културно събитие, проведено в България за последните 15 години към 1965 г. Участниците са около 4000 изпълнители, а 30 са официалните гости – български и чуждестранни учени. Изявите са на седем естради, с два прослушвания. От 4000 участници са наградени повече от 600 души: 89 златни медала, 180 сребърни, 178 бронзови и 154 грамоти.
На откриването 30 калоферски гайдари засвирват и всички участници запяват Каравеловата песен „Хубава си, моя горо". Организирана е и първата национална изложба на приложните изкуства и народните занаяти.
Отзиви в България и чужбина след първия събор
Първият събор прави силно впечатление както на българските специалисти, така и на чуждестранните гости. Българските участници подчертават значението на събора за съвременното изкуство и неговата роля за запазване на фолклорното наследство. Академик Петко Стайнов отбелязва, че съборът посочва на българския композитор народа като жив източник на творчески импулси, а Дечко Узунов подчертава, че не може да си представи създаването на съвременно модерно изкуство без влиянието на народното творчество.
Чуждестранните гости са впечатлени от музикалността и таланта на българския народ, от разнообразието на костюмите и танците, както и от автентичността на представеното. Мариан Ковал, композитор от СССР, изразява възхищение от българската музикалност и грация, а заместник-директорът на Дома за народно творчество в Букурещ Гал Николае отбелязва как добре е запазен българският фолклор. Особено впечатляващо за чужденците е участието на представители от всички възрасти – от деца до възрастни хора, което показва живостта на традициите. Американската фолклористка Матилда Бърд отбелязва чистотата на българския фолклор, а японският специалист Сатоаки Гамо намира общи точки с музикатаа на неговата родина.
Втори събор
Вторият събор се провежда след шест години вместо след планираните пет поради административни затруднения. Той е на 7 и 8 август през 1971 г. Открит е от председателя на Организационния комитет Димитър Осинин. Участниците са около 2000 на шест естради. Новост са представените различни моменти от народна сватба, обичаи, свързани с раждането на дете, прощъпулник, кръщавка, подстриг и други обреди. Всички участници получават грамоти. Организирана е изложба на произведения на народните художествени занаяти. След събора се провежда конференция, посветена на фолклора.
Трети събор 
Третият събор, който се е състоял на 7 и 8 август 1976 г., е посветен на 100-годишнината на Априлското въстание. Председател на Централния организационен комитет е Людмила Живкова. За подбора на участниците са проведени предварително местни, районни и окръжни събори с над 90 000 участници.
В третия събор се изявяват около 3000 души на 6 естради - 380 индивидуални изпълнители, 165 групи. Представени са около 80 народни обичая и са изслушани 25 народни разказвачи.
Новост е представянето по окръзи, принадлежащи към една етнографска област, което позволява музикалните, танцовите и други прояви да се видят в тяхната цялост. Организирано е представяне на народни носии от различни етнографски области и периоди. Наградените участници са 969, като те получават 498 златни, 340 сребърни и 131 бронзови медала.
Четвърти събор
Четвъртият национален събор на народното творчество се провежда от 7 до 9 август 1981 г. Заместник-председател на Националния организационен комитет е Ана Тричкова. Съборът е посветен на 1300-годишнината на българската държава, а девизът му е „Българино, знай своя род!“.
Новост е участието на над 1200 деца със специално отредена детска естрада. На седем сцени се представят над 4500 участници. След събора се провежда международен симпозиум на тема „Историческата съдба на народа и народното творчество".
Пети събор
Петият национален събор на народното творчество се провежда от 8 до 10 август 1986 г. Посветен е на 110-годишнината от Априлското въстание. Председател на Организационния комитет е Георги Йорданов.
Форумът протича на три етапа – два подготвителни и един национален. Участват над 15 000 изпълнители, подбрани от около 63 000 представили се на окръжните прегледи. Новостите са по-големият брой участници, много новоиздирени варианти на народни обичаи и по-значително участие на децата и младежите. Присъстват 2500 гости от чужбина.
Шести събор 
Шестият национален събор на народното творчество се провежда от 9 до 11 август 1991 г. Създадена е фондация „Любителско творчество и фолклор" с председател на Управителния съвет проф. Кирил Стефанов. Въпреки финансовите затруднения и драстично намален бюджет, участват над 18 000 изпълнители.
Седми събор
Седмият национален събор на народното творчество се провежда от 11 до 13 август 1995 г. Той е организиран четири години след предишното издание за честване на 30-годишнината на форума. Тогава е под патронажа на министър-председателя Жан Виденов. За първи път се събират такси от посетителите. Участват близо 17 000 изпълнители, а около 70 000 души са гостите в Копривщица. Близо 1700 чужденци от различни страни участват в събора.
Осми събор
Осмият национален събор на народното творчество се състои от 11 до 13 август 2000 г. и е под патронажа на министъра на културата Емма Москова. На седем открити сцени и една централна естрада се представят около 16 000 участници – българи от цялата страна и живеещи в чужбина. Не се присъждат награди, а някои изпълнители получават грамоти. Организираните туристи са 80 000 души, а зрителите стигат до 200 000.
Девети събор
Деветият национален събор на народното творчество се провежда в Копривщица от 4 до 7 август 2005 г.
На седем естради се изявяват участници от цялата страна, а на две естради - гостите от чужбина. Сред тях са 240 самодейци от Австралия, Франция, САЩ, Полша, Япония, Унгария, Чехия и др. Представят се около 18 000 участници, зрителите са над 250 000 души. Съборът се помни със силно участие на млади изпълнители. Представен е неизвестен до онзи момент сватбен ритуал „Мостна сватба" от Североизточна България.
Десети събор
10-ият национален събор на народното творчество се провежда от 6 до 8 август 2010 г. Представят се около 15 000 участници, зрителите са над 200 000 души.
В местността Войводенец има седем сцени и още две са в Копривщица. За втори път са направени номинации по програмата „Живи човешки съкровища – България".
Министърът на културата Вежди Рашидов е патрон на събора и председател на организационния комитет. Той открива десетия събор на 6 август 2010 г.
Единадесети събор
11-ият национален събор на народното творчество е от 7 до 9 август 2015 г. Отбелязва се 50-годишнината от първото издание. Форумът в Копривщица е под патронажа на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която присъства на откриването. Представят се около 14 000 участници, зрителите са над 200 000 души. Над 500 са изпълнителите от чуждестранните състави. Издаден е специален брой на списание „Български фолклор".
Дванадесети събор 
12-ият национален събор на народното творчество се провежда от 5 до 7 август 2022 г. Заради пандемията от КОВИД-19 е отлаган два пъти. Под патронажа на президента Румен Радев и мотото „България пее в Копривщица". Представят се около 7000 участници, присъстват около 50 000 гости.
Най-възрастният участник е 95-годишната Цана Иванова, която присъства на всички издания от 1965 г. На специална Улица на занаятите 150 занаятчии предлагат произведения на изкуството.
Основни цели на събора според статута
Основни цели на събора са да поддържа и предава живи и/или ревитализирани елементи на нематериалното културно наследство; да представя културното многообразие на България и богатството от локални наследства – традиционни обреди и празници, пеене и свирене, танцуване и детски игри, разказване, традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци, традиционна медицина и други; да съдейства за издирването, съхранението и популяризирането на местните традиции; да насърчава чрез публично признание приемствеността на традициите между поколенията, придобиването на знания, умения и опит в сферата на нематериалното културно наследство; да утвърди присъствието на фолклорното музикално, танцово и словесно творчество в съвременния живот и да предостави възможност за обществена изява и признание на неговите носители и наследници.
В събора участват носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори/игрохорци, разказвачи на народни предания, легенди, приказки, анекдоти и други словесни форми, групи за народни танци.
Международно признание
През 2016 г. Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството".
През годините съборът се утвърждава като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство.
/ИПД/АЯ/отдел „Справочна“
Източници: в. „Народна култура“, 21.8.1965 г.; в. „Труд“, 15.8.1965 г.; 10.08.1981 г.; сп. „Художествена самодейност“, кн. 10, октомври 1965 г.; БТА, ВИНФ, 11.8.1971 г.; 12.8.1995 г.; 7.7.2000 г.; 9.8.2000 г.; 12.8.2000 г.; 2.12.2016 г.; 4–9.8.2005 г.; 4,6.8.2010 г.; 5–9.8.2015 г.; БТА, МИНФ, 30.11.2016 г.; 2.12.2016 г.; сп. „Българска музика“, бр. 8, 1976 г.; сп. „Векове“, бр. 6, 1977 г.; в. „Литературен фронт“, 13.8.1981 г.; в. „Кооперативно село“, 7.8.1986 г.; сп. „Народни съвети“, бр. 11, 1986 г.; в. „Земеделско знаме“, 23.7.1986 г.; 11.7.1991 г.; в. „Земя“, 1.5.1991 г.; в. „Демокрация“, 9.8.1995 г.; 12.8.1995 г.; 8.8.2000 г.; в. „Български писател“, 22.8.1995 г.; в. „Дума“, 14.8.1995 г.; 8.8.2000 г.; в. „Монитор“, 10.8.2000 г.; в. „Сега“, 27.7.2000 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/308370-...; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308317-...; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308234-...; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308163-...; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/308074-...; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/307694-...; https://koprivshtitsa-bg.com/download/8621_Statut%20Koprivshtitsa.pdf; https://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/xii-natsionalen-sabor-na-narodnoto-tvorchestvo-v-koprivshitsa-5-7-avgust-2022-godina.html