От Годзила до Астробой - как атомната бомба промени японската култура

От атомното дишане на Годзила до литературните описания на ефектите от радиацията и дори в манга - през десетилетията атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са оказали дълбоко влияние върху японската култура, предаде АФП. 
Японското заглавие на мангата "Астробой" е "Могъщият атом", докато други известни анимета като "Акира" и "Атаката на титаните" изобразяват мощни експлозии. 
"Преминаването през изключителна болка и прогонването на травмата е повтаряща се тема в японската култура, и това е очаровало световната публика", казва Уилям Цуцуи, професор по история в Университета на Отава.       Американските бомби, хвърлени на 6 и 9 август 1945 г., са причинили около 140 000 смъртни случая в Хирошима и 74 000 в Нагасаки.
След края на Втората световна война историите за разруха и мутации са свързвани със страха от чести природни бедствия, а след 2011 г. и с аварията във Фукушима.       "Докато някои поеми описват чистия ужас, причинен от атомната бомба в момента на нейното пускане, много произведения засягат темата индиректно", казва писателката Йоко Тавада. В книгата си En eclaireur, публикувана в Япония през 2014 г., авторката се фокусира върху последиците от голяма катастрофа.
Тавада е почерпила вдъхновение от приликите между атомните бомби, аварията във Фукушима и "болестта Минамата" - отравяне с живак, причинявано от промишлено замърсяване в югозападната част на Япония от 50-те години на миналия век.
"Това е по-скоро послание, отколкото предупреждение - нещата могат да се влошат, но ние ще намерим начин да оцелеем", казва Йоко Тавада.
Годзила несъмнено е най-известното творение, отразяващо сложната връзка между Япония и ядрената енергия - праисторическо същество, събудено от американски атомни опити в Тихия океан.
"Имаме нужда от чудовища, които да придадат лице и форма на абстрактните страхове", казва Цуцуи, автор на книгата "Годзила в съзнанието ми". "През 50-те години чудовището изпълняваше тази роля за японците - с атомната енергия, с радиацията, със спомените за атомните бомби", допълва той.
Много хора напускат залата със сълзи на очите, след като виждат Годзила да разрушава Токио в оригиналния филм от 1954 г.
"Казват, че хората, отговарящи за специалните ефекти, са моделирали дълбоко набръчканата кожа на чудовището според белезите на оцелелите от Хирошима и Нагасаки", добавя Уилям Цуцуи.       Темата за ядрената енергия присъства в близо 40 филма за Годзила, но често не й се отделя достатъчно внимание. 
По думите на Цуцуи американската публика не е проявявала голям интерес към японските филми, които отразяват болката и страданията от годините на войната и които по някакъв начин съдържат негативни препратки към САЩ и използването на атомни бомби.
Въпреки всичко, поредицата остава изключително популярна, като "Годзила: Възраждане" имаше огромен успех през 2016 г. Филмът беше възприет като критика към управлението на Фукушима.
"Черен дъжд" - роман на Масуджи Ибусе от 1965 г. за болестта и дискриминацията, причинени от радиацията, е една от най-известните истории за бомбардировката на Хирошима.
Ибусе не е оцелял, което подхранва сериозен дебат за това кой има право да пише подобни истории, отбелязва Виктория Йънг от Университета на Кембридж.
"Начинът, по който се говори или се създава литературно произведение, основано на реалния живот, винаги ще бъде труден въпрос. Имате ли право да пишете за това, ако не сте го преживели директно?", казва тя. 
Кендзабуро Ое, писател и носител на Нобелова награда за литература през 1994 г., е събрал свидетелствата на оцелели в "Бележки от Хирошима" - сборник с есета, написани през 60-те години на миналия век. Авторът умишлено избира документалния жанр, за да се изправи срещу действителността, но разглеждайки я от лична гледна точка.