Научната конференция на траколозите в Казанлък се утвърди като форум с международно признание, каза археологът проф. Николай Овчаров

Научната конференция “Проблеми и изследвания на тракийската култура” в Казанлък се утвърди като научен форум с голямо признание не само у нас, но и в чужбина. Това каза за БТА археологът проф. Николай Овчаров, който е един от участниците, а по негова идея е формулирана и темата на един от панелите. Това е 15-ото издание на конференцията и неслучайно и тази година в нея има международно участие, напомни той.
По думите му панелът, в който докладите са обединени от темата за отношенията между древна Тракия и Персия, е интересен момент от форума. В него ще бъдат представени пет доклада – три български и два ирански, които показват влиянията на персийската култура в различните етапи на нейното развитие върху културите, които се развиват по българските земи. Ще има доклад на доц. Иво Топалилов, който включва периода преди Новата ера. В панела участва и доц. Здравко Димитров, който е най-добрият специалист по римска археология, а докладът му е за храмовете на Митра в Римската империя. "Моят доклад пък разглежда за средновековното влияние върху прабългарите. Колегите от Иран също обещават много интересни доклади с много нови и непознати в Европа паметници на култа към Митра на тяхна територия”, посочи археологът.
“Големият принос на форума е, че излязохме от тълкуването на траките само като Одриско царство на територията на Казанлък”, каза той. По думите му форумът вече има действително национален характер и разглежда тракийската култура като цяло и развитието и взаимодействието и с други култури и с други цивилизации, включително вече и в Римския и Средновековния период.
Според проф. Овчаров именно Казанлък е подходящото място както за подобна конференция, така и като отправна точка за развитие на културно-историческия туризъм в страната. Това се дължи на всички завършени проекти на кмета Галина Стоянова по социализирането на откритията на покойния д-р Георги Китов, посочи той и допълни, че с реставрацията на гробнично-култовия комплекс “Оструша” вече всички исторически богатства на региона са социализирани. Той допълни, че голямо значение за развитието на културно-историческия туризъм има и откриването на новия комплекс “Долината на тракийските царе” край Казанлък. Вече имаме съвсем друга визия в Долината на тракийските владетели, а Община Казанлък може да бъде приемана като пример за реставрация и популяризиране на културно-исторически обекти, подчерта проф. Николай Овчаров.
Археологът напомни, че вече е осъществен и първият тур “По стъпките на траките”, който тръгва от Източните Родопи през Александровската гробница до Хасково и стига до Долината на царете. Той отбеляза, че това не е цялата тракийска култура, защото тя е много по-широко понятие, но обхваща някои от основните паметници. “В четиридневен тур хората получиха доста пълна представа за траките не само по отношение на Елинистическия период тук, но и за края на Бронзовата и началото на Желязната епоха в Беломорието и в Източните Родопи. Това беше много добра стъпка, като, естествено, трябва да продължим работата в тази посока”, каза той.
По отношение на Археологическо лято 2024 проф. Николай Овчаров каза, че “нещата са много интересни на Перперикон. В средата на кампанията сме, но мога да загатна, че излизат невероятно интересни олтари от тракийската епоха за жертвоприношения. Още не знаем точно какви са, предстои да видим през следващите дни”, каза той.
Научната конференция “Проблеми и изследвания на тракийската култура” беше официално открита днес в казанлъшкия Исторически музей "Искра". Панелът, посветен на темата за отношенията между древна Тракия и Персия, ще се състои утре, а негов модератор ще е проф. Овчаров. Докладът на проф. Иво Топалилов от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал. Фол“ при Българската академия на науките (БАН) е озаглавен “Персийски влияния в Древна Тракия”, доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН ще представи труда си “Митреумите от територията на днешна България”, а докладът на проф. Овчаров ще разгледа темата за персийските влияния в средновековната българска култура. Със свои доклади в панела ще се включат и иранските учени проф. Масуд Афзади и проф. Рухолак Зошк.