Навършват се 150 години от рождението на д-р Съйко Съев – лекар, общественик и дарител, оставил трайна следа в историята на Ловеч

Историята на Ловеч пази много примери за обществена ангажираност. Сред тях е д-р Съйко Съев – лекар, общественик и дарител, посветил живота си на здравето на хората и развитието на града, каза за БТА Светлана Петрова, завеждаща отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. На 20 октомври се навършват 150 години от рождението на лекаря. Освен като уважаван медик и читалищен деец, той е известен и като един от най-големите общественици и дарители на града.
ПЪТЯТ КЪМ МЕДИЦИНАТА
Роден е в ловешкото село Сопот през 1876 г. Същата година баща му е убит от турци. Това трагично събитие принуждава семейството да се пресели в Ловеч, където бъдещият лекар завършва основното си образование. През 1894 г. се дипломира с отличен успех в Софийската класическа гимназия. Преди да се посвети на медицината, една учебна година Съйко Съев работи като учител в Ловеч.
„Пътят му към голямата наука се отваря с подкрепата на семейството. С материалната помощ на своя брат Никола и на своя чичо – известния революционер Димитър Пъшков, той следва медицина в Москва. Там благодарение на изключителния си успех младият ловчалия успява да си извоюва и стипендия от Азиатския департамент“, разказа Петрова.
След дипломирането си в Москва през 1900 г. се завръща в България. Отбива военната си служба в Плевен, а две години по-късно започва работа като младши лекар в Ловешката болница. Поради административни промени за кратко работи в Сливен и Троян, но впоследствие отново се връща в Ловеч.
През 1906 г. д-р Съев заминава за Париж, където специализира хирургия. През 1908 г. е назначен за старши лекар в Ловешката болница, а през 1910 г. поема ръководството на хирургичното отделение. Поставя началото на акушеро-гинекологичната помощ в града. По-късно става и управител на Ловешката болница, на чиято работа се посвещава с пълна отдаденост до края на живота си.
ВОЕНЕН ЛЕКАР И ОБЩЕСТВЕНИК С КАУЗИ ЗА ЛОВЕЧ
По време на Първата световна война д-р Съев е на първа линия като военен лекар в Девета Плевенска дивизия. В нейната полева болница извършва над 5000 операции и спасява стотици български войници от смърт.
Обществената дейност на медика обхваща редица значими каузи за Ловеч. През 1915 г. той застава начело на ловешкото гимнастическо дружество „Юнак“, а през 1924 г. по примера на Варна става първи председател на новосъздадения в града научен съюз „Морски сговор“, чиято цел е да популяризира ползите от морето.
На 5 юни 1924 г. лекарят се включва активно и в Комитета за възобновяване на къщата паметник на Васил Левски в Къкрина. Той е сред основните инициатори и за изграждането на жизненоважната железопътна линия Левски – Ловеч.
Името на д-р Съев е свързано и с потребителската кооперация „Светлина“, основана през 1921 г., на която той е първи председател. Кооперацията допринася за електрифицирането на града и открива магазини за материали. На 25 април 1926 г. е открита водната електроцентрала („Юзината“) в присъствието на цар Борис III, княгиня Евдокия и министър Славейко Василев.
ГРИЖА ЗА ДЕЦАТА И ПОДКРЕПА ЗА ЗДРАВЕТО ИМ
През лятото на 1924 г. по идея на д-р Съйко Съев, председател на Българския Червен кръст в Ловеч, в бараките на войнишкия лагер край града е открита първата в целия Плевенски окръг детска колония. В нея на две смени почиват общо 140 деца.
Успехът на начинанието мотивира дружеството „Наука и здраве“, заедно с д-р Съев и учителя Атанас Николов, да предприеме изграждането на модерна двуетажна сграда в местността „Училищна градина“, близо до Пресечената скала. Основният камък е положен през 1925 г., а от следващата година и в продължение на две десетилетия там всяко лято укрепват здравето си по 140–150 деца. За тогавашния Ловеч, наброяващ около 9000 жители, това е значимо начинание, поясни краеведката.
През 1927 г. д-р Съев с гордост отчита, че благодарение на подкрепата на гражданството делото се развива успешно, а Съюзът за закрила на децата вече втора година издържа и две градски забавачници.
ДАРИТЕЛСТВО В ПОЛЗА НА КУЛТУРАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО
Д-р Съйко Съев развива мащабна дейност и като дългогодишен председател на Ловчанското читалище „Наука“. В благотворителността му активно участва и неговата съпруга д-р Мария Съева. Тя е родена в Кюстендил през 1881 г. в семейство на преселници от Македония, завършва медицина във Франция и дълги години работи като училищен лекар в Ловеч.
На 19 април 1927 г. семейството дарява 10 000 лева на читалището за учредяването на фонд „Доктори Мария и Съйко Съеви“. Целта е с лихвите от фонда всяка година да се купува българска художествена литература за библиотеката, като всяка книга трябва да носи специален щемпел. Волята на дарителите предвижда приходите да се капитализират през първите пет години, докато сумата достигне 15 000 лева, и да не се използват за други цели.
Към 1931 г. фондът разполага с 14 200 лева. По данни от архивите той устоява на времето, като осигурява книги през 30-те години, по време на Втората световна война и до края на 1948 г.
Благотворителността на семейството обхваща и най-нуждаещите се. Д-р Съйко Съев и съпругата му редовно подпомагат Безплатната ученическа трапезария в Ловеч.
Благодарение на усилията на д-р Съев за осъществяване на завещанието на Марийка и Марин Караконови в града е изградено Кожарското училище. За целта е създадено настоятелство с председател д-р Съев, а основният камък е положен на 15 ноември 1925 г. През 1928 г. училището приема първите си 28 ученици.
„Д-р Съйко Съев завършва житейския си път внезапно на 27 октомври 1933 г. в София. Той остава в историята като забележителен организатор, обединител на обществените сили. След кончината му неговата съпруга д-р Мария Съева продължава общото дело – прави нови дарения за трапезарията, а през 1939 г. предоставя на Ловешката община 35 000 лева в подкрепа на болни и бедни хора. Приносът на д-р Съев е пример за това как един човешки живот може да освети съдбата на цял един град“, посочи завеждащата отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“.
Днес улица в Ловеч носи името на лекаря и общественик, припомня БТА.