Националният дворец на културата (НДК) е безспорен връх на архитектурата и нейния синтез с пластичните изкуства, постигнат с технологичните възможности на инженерната мисъл на България тогава. Това каза авторът на бронзовото пано „България – страна на древни култури“ - скулпторът проф. Емил Попов, при представянето на мартенския брой на сп. ЛИК „НДК на 45“ в Клуб „Перото" в НДК. Броят е посветен на 45-ата годишнина от откриването на Националния дворец на културата (НДК) в София.
„Имаме паметен случай по повод уникален факт в нашия културен живот - НДК на 45 години. Бяхме в началото на творческия си път с Ангел Станев, когато ни бе възложена от тогавашната държавна комисия към СБХ да направим релефа „България - страна на древни култури“ - висока чест и отговорност. По повод нашата работа и тази на Георги Чапкънов, бе осигурена и новаторска за тогава галванична технология“, каза още проф. Попов.
Той допълни, че „в пространствата на НДК се създадоха уникални произведения: монументът на Валентин Старчев, глаголицата на Галин Малакчиев, мозайката на Атанас Яранов, паната на Ванко Урумов, монументалните стенописи на Дечко Узунов, Светлин Русев, скулптурата на Павел Койчев, резбата на Антон Дончев, релефите на Чапкънов". „Изброявам творби, към които имам лично пристрастие като скулптор, с респект към всички други. Във всички тези примери се вижда мощта и независимостта на художниците от политическата догматика, преодоляна с талант“, каза още скулпторът.
„Мисията на НДК да бъде център за духовното извисяване на живота е факт. Надявам се, с пожелание, това да бъде многолетно“, обобщи проф. Емил Попов.