Националният дворец на културата (НДК) е пространство-събитие, което, по един или друг начин, събира всичките характеристики на съвременната българска култура. Това каза главният редактор на сп. ЛИК на БТА доц. Георги Лозанов при представянето на мартенския брой на списание ЛИК, посветен на 45-годишнината от откриването на Националния дворец на културата.
„Освен в качеството си на главен редактор на сп. ЛИК, син на голям архитект, аз съм и приятел на главния проектант на НДК, Бог да го прости, арх. Александър Баров. Спомням си добре това име, което е важно. При строенето на НДК арх. Баров поема много сериозен риск да проектира нещо, което не е много ясно какво точно ще бъде. И този риск, поехме и ние с този брой на ЛИК - да представим нещо, което е много изплъзващо се – хем едро, хем някак трябва да стои близко. Затова благодарим на институционалния екип на НДК, че се включи в това представяне, за да ни помогне по някакъв начин да изградим образа на НДК. Този образ е сложен, защото това е пространство-събитие, което е вдъхновено, както помним, от Людмила Живкова, в един период, който Вера Мутафчиева наричаше „Людмилието“, каза още доц. Лозанов.
По неговите думи „това е много важен период в историята, в комунистическата история на България, когато Людмила Живкова се опира на българската интелигенция, за да създаде, така да се каже, един проект за България, който да бъде повече или по-малко алтернатива на нейната съветизация. Всъщност тя успява да извърши до голяма степен това, стъпвайки върху старата история на България и стъпвайки върху съвременната култура на България. И този образ е един леко мистифициран национализъм, който Людмила Живкова успява да произведе и това не е никак лесно тогава, и то се отразява на собствената й съдба. Не трябва да забравяме, че НДК е опит нашата собствена национална история и култура да имат своята автономност и да не попадат под непрестанната оценка на едни или други имперски мераци. И това припомняме днес, което също е много важно. Затова 45 години НДК е част от този разговор, който за съжаление, продължава с много напрегнат тон“.
„Ако човек идва една година в НДК всяка вечер от 17:00 до 22:00 ч., той ще е един от хората, които са най-наясно с това какъв е образът на съвременната българска култура – така както се съчетава през различни изкуства, през различните конференции и научни прояви, през всичко това, което се наслагва едно върху друго и изгражда един много голям въпрос – какво е национална култура? И то не е както сме свикнали винаги – някъде назад да се чува тропот на коне“, отбеляза доц. Лозанов.
По негово мнение „НДК имаше една трудна задача, аз съм бил свидетел на нея през годините, да се превърне в едно отворено съвременно пространство, в което свободата, радостта, връзката между култура, удоволствие и забавление е много съществена“.
„Тази патерналистична представа за културата е строга представа. Тя, културата, си има важни задачи и малко даже трябва да се кара на публиката си, защото не е достатъчно духовна. Не се прави така култура. Прави се култура, която да те зарадва, която да ти влезе в ежедневието и която да ти направи от живота удоволствие. Мисля, че НДК успя да се превърне в едно такова пространство на съвременната култура. Така, с всички свои характеристики, той присъства в този брой по случай своята 45-годишнина“, обобщи главният редактор на сп. ЛИК.