Не е случайно, че интелектуалец от ранга на Сирак Скитник, е роден в Сливен, каза Марин Кавръков, бивш областен управител на Сливен

Не е случайно, че интелектуалец от ранга на Сирак Скитник, е роден в Сливен. Това каза днес в Пресклуба на БТА в Сливен Марин Кавръков, областен управител на Сливен в периода 2011-2014 г. Кавръков, който е от стар сливенски род, участва в представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 140-годишнината от рождението на Сирак Скитник.
Той припомни за житейския път на Панайот Тодоров, за семейството му - баща му, който е текстилец, безработен, майка му - от средната класа. "Как може това бедно момче да стигне такива интелектуални и обществени висоти, попита реторично Кавръков. Животът му не е бил лек, хонорарите на интелектуалците са били неголеми. На пръв поглед изглежда случайно – сливенче отива и става най-големият интелектуалец на България." 
Кавръков бе категоричен, че това не е случайно, като изброи редица знакови за българската култура личности, родени именно в Града под Сините камъни. Сред тях са Васил Гендов, бащата на българската кинематография, създателят на Държавния музикален театър Стефан Македонски, Константин Пашев, патриарх на българската офталмология, кметът на София Иван Иванов, който прокарва Рилския водопровод в столицата. "Между двете войни стотици са интелектуалци, поети, писатели, родени в Сливен, каза той. Първият български поет - Добри Чинтулов, първият индустриалец - Добри Желязков, Стефан Панаретов, първият български дипломат в Америка също са от Сливен. Над 140 са тези видни сливенски интелектуалци, които са забравени. Този незначителен в момента за България малък град, навремето е дал тези личности. Така че не е случайно произходът на творец с мащабите на Сирак Скитник да е от Сливен", каза той.
Кавръков разказа още, че през 2010 година, попадайки на статия за Сирак Скитник в местната библиотека "Зора", е бил заинтригуван и впечатлен от мнението му, че изкуството не трябва да се стреми да задоволи консервативните потребности на хората, а трябва да възпитава в нещо ново, прогресивно.
Решил е да провери къде е погребан, дали се пази паметта за него. Споделил е за търсенето си с журналистката Божана Димитрова от БНР. Откриват го случайно и с помощта на тогавашния кмет на района Тодор Чобанов го почистват и по време на една от годишнините от неговата кончина оставят в негова памет цветя. Кавръков призова институциите и в частност БНР да поддържат гроба му в знак на признателност и памет към един от най-видните български интелектуалци.