Нека да ценим и да търсим мира, а делата ни да бъдат дела на любов и милосърдие, каза Русенският митрополит Наум

Нека да ценим и да търсим мира, а делата ни да бъдат дела на любов и милосърдие, защото и най-малкото сторено добро е по-силно от всичко останало. Това заяви Русенският митрополит Наум по повод на Рождество Христово. 
По думите му вече две хилядолетия вестта за Рождеството на Богомладенеца изпълва човешките души и сърца с неземна радост и дава на хората непомръкваща светлина и нова надежда. 
"Утвърждава ни във вярата, която изповядваме, за да ни направи по-добри, по-обичащи и благодарни за чудото на живота, който Бог ни е дал, и за спасението, което отново той ни е дарувал, провождайки сред нас своя възлюбен син", казва Негово Високопреосвещенство. 
Според него, пребъдвайки в тази светла радост, ние намираме сили да живеем и да се подвизаваме в нашата спасителна вяра - независимо от цялото зло, на което продължаваме да сме свидетели. 
"Мирът, който ни остави Господ Исус Христос и който още в нощта на неговото Рождество възвестиха небесните ангели, винаги е оставал повече идеал, отколкото реалност, а в дни и години като последните, неговата коренна противоположност, войната като начин за решаване на проблемите между хората и като принцип на техните взаимоотношения, получава непонятно надмощие и възприема характер на истинска пандемия. Войната е и се води на всички равнища - както между цели страни и народи, така и в отношенията между отделни хора и общности. А всички призиви на Църквата и на здравия разум за мир и блага воля между човеците се възприемат често като добри пожелания, но не и като насъщна необходимост за човека и обществото", обяснява Русенският митрополит.
Според него всичко това не може да не ни угнетява, но от самите нас зависи да не стигаме до отчаяние, защото като християни добре знаем, че във всичко - включително и в човешката история, последната дума винаги има Бог, който е човеколюбец. 
"Нашата християнска и чисто човешка съвест е най-верният ни помощник при различаването между добро и зло и отново тя е, която ни предпазва от това да не оставаме безучастни пред лицето на неправдата", каза митрополит Наум. 
Той пожелава Божествената светлина, огряла света с Рождеството по плът на Христа Спасителя, да озари всички и радостта, дошла с неговото въплъщение, да пребъдва в сърцата и в домовете на хората. 
Ремонт на храмове и манастири в Русенска епархия
Негово Високопреосвещенство коментира, че в манастирите в Русенската епархия текат ремонтни дейности. В манастира "Света Петка" в Копривец е завършена пристройка, която е кухня с трапезария. Издигната е и ограда около Светата обител. Остава да се направи камбанарията при входа, а камбаните вече са закупени. 
В манастира "Света Марина" в село Каран Върбовка също има ремонтни и възстановителни дейности. 
"С Божията помощ не сме престанали. Надявам се не само да разчитаме на помощ от държавата, но и от православни християни, които имат отношение към църквата и желаят да дадат своята лепта за благоукрасяването на даден манастир или храм. Има достатъчно много храмове, които се нуждаят от ремонт и възстановяване", обясни митрополит Наум. 
Той даде пример с храма в село Бистренци, който се нуждае от спешен ремонт. 
"Няколко пъти кандидатстваме по програмата за развитие на селските региони, но тъй като църквата не е паметник на културата, не ни достигат необходимите точки. Храмът в Костанденец също се нуждае от цялостен ремонт. За него сме кандидатствали два пъти и няма да се откажем", каза Русенският митрополит. 
Той информира, че приключват ремонтите с европейски средства на няколко храма - в Попово, Исперих, Кубрат.
"Имаме от всички епархии най-много - около 14 храма, които спечелиха в последния програмен период", каза Русенският митрополит Наум. Някои църкви вече са възстановени, при други ремонтите приключват, а има и такива, при които възстановителните дейности тепърва предстоят. 
Недостиг на свещеници
Русенският митрополит Наум коментира и темата с недостига на свещеници у нас. Той се надява, че с новите кадри, които излизат от духовните семинарии и богословските факултети, тази празнота да бъде запълнена.