Много учени са считали, че акулите не виреят в такива студени води, преди този екземпляр да се появи предпазливо и за кратко в светлината на прожектора на видеокамера, коментира изследователят Алън Джеймисън, цитиран от Асошиейтед прес. Акулата, заснета през януари 2025 г., е едра - с приблизителна дължина между 3 и 4 метра. „Не очаквахме да видим акули, защото има общо правило, че в Антарктида този вид отсъства“, каза Джеймисън. „А тя дори не е малка“, добави още той.
Камерата, управлявана от Центъра за дълбоководни изследвания Minderoo-UWA, който изследва живота в най-дълбоките части на световните океани, е била разположена край Южните Шетландски острови, близо до Антарктическия полуостров.
Акулата е била забелязана на дълбочина 490 метра, където температурата на водата е била само около един градус по Целзий. В кадър се вижда още скат, намиращ се неподвижен на морското дъно и привидно необезпокояван от преминаващата акула, поясняват от Асошиейтед прес. Джеймисън, който е директор и основател на изследователския център, базиран в Университета на Западна Австралия, заяви, че не е могъл да намери данни за друга акула, открита в Антарктическия океан.
Изменението на климата и затоплянето на океаните биха могли потенциално да тласкат акулите към по-студените води на Южното полукълбо, но данните за промените в ареала им близо до Антарктида са ограничени поради отдалечеността на региона, според учените. Джеймисън очаква други антарктически акули да живеят на същата дълбочина, хранейки се с труповете на китове, гигантски калмари и други морски обитатели, които умират и потъват на дъното.
В антарктическите води има малко изследователски камери, разположени на тази голяма дълбочина. Тези, които са там, могат да работят само през летните месеци в южното полукълбо, от декември до февруари. „През останалите 75 процента от годината никой изобщо не наблюдава. И затова понякога се натъкваме на такива изненади“, отбеляза Джеймисън, цитиран от Асошиейтед прес.