Неочакван жест от Ерос Рамацоти – в ритъма на Bangaranga

Ерос Рамацоти направи няколко специални жеста към българската публика по време на концерта си в изпълнената до краен предел „Арена 8888 София“, видя репортер на БТА.
На няколко пъти италианската поп звезда каза „Благодаря“ на чист български език, а към края на почти двучасовото шоу огромния екран зад него бе обагрен в цветовете на българското знаме. 
Тази линия на персонализация продължи и в музикалните заигравки. Третият знак на уважение към домакините бе финалът на един от най-големите му хитове – Musica è, от едноименния албум (1988), който завърши със Sofia è (София е!).
Най-неочаквана обаче бе заигравката с Bangaranga – песента, с която България тази година участва на „Евровизия“. Самият артист запя рефрена и започна да танцува в ритъма на парчето. „Това беше най-купонджийският концерт на Ерос“, коментира почитателка, която е била на всичките му гастроли у нас. По думите ѝ дори след десетилетия в големия шоубизнес, любимецът ѝ не се страхува да излезе извън собствения си репертоар и зоната си на комфорт.
Доказателство за това, че на няколко пъти се сля се с публиката, която не спираше да го прегръща. Той пък галеше по главите случайни фенове, подканяше ги да танцуват и пеят с него, дори подаде микрофона си на малко момче, за да пее,  раздаде няколко шапки и почти през цялото време флиртуваше с тълпата чрез камерата, която следеше всяко негово движение. Каза и I love you (Обичам ви). Според феновете всичко това не е формален реверанс, а опит за истинска близост.
„Имаше по-разчупена, почти празнична динамика, различна от по-сантименталния тон, с който често се свързва музиката му“, коментира младеж, който за първи път вижда и слуша Ерос Рамацоти. По думите му на моменти концертът е надхвърлял рамката на добре режисирано шоу и се е доближавал до спонтанността на общо преживяване.
Първият бис бе акустично парче за глас и китара (Un angelo disteso al sole), и то внесе необходимата интимност след динамичната основна част.
На самия финал Рамацоти запя Più bella cosa, заедно с всичките 11 музиканти от бенда, връщайки първоначалната  енергия, с която започна. Преди това премина през цялата си близо 45-годишна кариера, поднасяйки още 20-ина от най-известните си песни. Сред тях бяха Quanto amore sei, Un'emozione per sempre, Stella gemella, Adesso tu, Una storia importante, Più che puoi, Fuoco Nel Fuoco, Se bastasse una canzone, Un'altra te/No Woman No Cry, Cose della vita... 
Любопитен контрапункт на сценичното оживление беше почти пълната липса на дълги вербални обръщения и паузи от страна на артиста. Вместо това, посланията бяха делегирани на екраните – текстове за любовта, вярата, добротата, човечността, самотата, мирът и бъдещето. Едно от тях бе: „Какво преживяваме, какво правим, човешко ли е всичко това?... Не мисля. Вярвам, че все още има чудесни хора на този свят. Нека не се отчайваме! Нека не се предаваме! Любовта винаги ще побеждава!“. Тези думи звучат едновременно искрено и до известна степен очаквано в контекста на подобен мащабен поп спектакъл, и тяхната сила не е толкова в оригиналността, колкото в синхрона с настроението в залата, коментираха очевидци на събитието. 
Неговата сила сила е в умението да превърне познатото в споделено преживяване, да балансира между професионално изграден спектакъл и моменти на човешка непосредственост, коментираха феновете. По думите им в свят, в който големите поп концерти все по-често приличат един на друг, тази вечер предложи нещо по-рядко – усещането, че сцената и публиката дишат в един ритъм.