Непознати в наши дни традиции, свързани с Великден, са съществували в миналото в Брезнишкия край

Непознати в наши дни традиции, свързани с Великден, са съществували в миналото в Брезнишкия край. Част от тях са документирани и описани от филолога, учител и автор на "Сборник за народни умотворения и народопис от Граово" Александър Мартинов (1908 - 1993 г.).
В труда си той пише, че преди празника в с. Гоз са се червяли (боядисвали) нарочно три яйца.
"Едното се забожда в средата на великденски колач, другото се запазва за здраве и лек, ако има нужда, а третото се заравя в посята с жито нива", казва авторът и обяснява, че случаят с трите яйца се практикува и в други села, но с малки различия. 
"В село Долни Романци яйцето, предназначено за здраве, се обелва сутринта на Великден и черупката му се залепва с малко кал над входната врата на къщата или стаята, в която спят стопаните. До него се забожда върбова вейка, както при другите пролетни празници. Черупката стои така, докато сама не падне. Тя предпазва дома от зло. А пък яйцето, предназначено за плодородие, се запазва до Гергьовден и тогава се заравя в някоя нива. В село Озърновци то се запазва до първата оран и тогава се заравя в първата бразда", посочва изследователят.
В сборника си той е споменал още, че в почти всички граовски села за Великден са се правели и малки хлебчета. "В средата на всяко от тях забождат по едно яйце или пък три, като средното обикновено е червено. От тия хлебчета изпращат на роднини и подаряват на случайно дошли гости. Наричат ги "кукулници", допълва Мартинов.
Друга интересна традиция в региона, за която местни хора разказват, е тази, че на овчарите не се дава червено яйце на Великден. Това се прави с цел да не ослепеят животните им. На свинарите пък се дават специални хлебчета ("колачета") за здраве, които се водят като вид курбан за прасетата.