Никой не е самотен остров в музиката, каза в интервю за БТА певицата Весела Морова

Никой не е самотен остров в музиката. Това каза в интервю за БТА певицата и педагог Весела Морова, която проведе работилница по вокална импровизация „Ела в кръга“ в рамките на четвъртото издание на Q-Jazzfestival във Варна. Нейните възпитаници представиха акапелни изпълнения в последната вечер на форума, на сцената на рибарско селище „Карантината“ в квартал „Аспарухово“.  
Морова приложи в заниманията си форма на вокално обучение - групово пеене, която не е толкова позната у нас. „Всеки кръг, всяка песен е нещо уникално и спонтанно. Трябва да пееш красиво, да си точно в ритъма, да не се разсейваш. Много е хубаво, че в този метод се тренира потапянето в момента и откъсването от електронните устройства, защото цялото ни съвремие е едно безкрайно разсейване със стимули. Тук си сред хората и общуваш“, каза тя.
Като преподавател в Музикалната академия Морова смята, че за образованието на джаз певците е добре те да учат инструмент и да знаят теорията, защото джазът не е много лесна музика. „Всяка импровизация се базира на някаква структура. Ако искаш тя да е върху блуса, трябва да знаеш неговата схема. Също така импровизацията си има „език“ - срички, думи. Понякога е измислен език, но пак трябва да мине през тялото, всеки да го е преживял няколко пъти. Джаз не се преподава трудно, когато има хора, които искат да го учат, когато тази музика им създава искра, защото от нея тръгва всичко, важна е личната мотивация. В основата е интерпретацията, вариацията - да направиш своя тази песен. Джазът позволява това. Импровизацията идва вече на следващ етап“, обясни тя.
Певицата изрази мнение, че изискването за изпълнение само на авторска музика на Q-Jazzfestival, наложено от организаторите, силно стимулира младите хора и е формула, която работи за цяла България, защото на повечето фестивали се търсят повече елементи, които клонят към шоуто и популярната музика. Изискването за авторски джаз е най-ценното на този фестивал. Всеки творец, който иска да излезе от стандартите, се чувства окрилен на такава сцена. Важно е също композициите да се свирят на подобно място, за да се усетят извън студийните записи, допълни тя.
Следва цялото интервю с Весела Морова за груповото пеене, неговата история и приложение, за обучението в джаз, за сцените за авторска музика у нас. 
Какви бяха целите, които си поставихте при заниманията с младежите в работилницата „Ела в кръга“?
- Реших да предизвикам не само себе си като педагог, но и всички участници с една по-особена форма на обучение - да го наречем музикално споделяне, която не е толкова позната у нас. Това е груповото пеене. Учихме за музиката в група, но не толкова на теория, а как да усещаме ритъма с тялото си, да чуваме гласа си, слушайки същевременно и останалите. Да имаме усещане за музикална хармония, бидейки само с певци около себе си. Целта е да се развият уменията за ритъм и задържане на един пулс, което не се акцентира много в нашето образование. Учихме също как да бъдат отворени ушите на певеца, защото когато той излезе с група, му трябват тези умения за активно слушане. Никой не е самотен остров в музиката. Този кръг не е измислен от мен. Това е прастара форма на споделяне на музика още от племената в Африка. Както знаем, джазът е дошъл именно от синтеза на африканските ритми и ритуални практики. В тях има много пеене в кръг, където всеки допринася с някаква партия. Там е много развита формата „въпрос и отговор“, където един лидер задава тема и хорът отговаря. Този принцип се използва в цялата съвременна поп музика в Щатите. Говорим за поп, соул, ар енд би, всичката съвременна музика всъщност е на афроамериканска основа. 
Накрая на работилницата младежите представиха акапелно своята работа на сцената на Q-Jazzfestival. Защо избрахте този начин на изява? 
- Реших, че в духа на фестивала и на този вид вокално обучение ще бъде само акапелното представяне. Понякога, когато ограничиш изразните средства, е много по-интересно. Разполагаш само с няколко гласа и възможността да направиш нещо с тях. Това мотивира много повече креативност във всички, защото вече нямат инструмент, на който да се облегнат. Иначе ползваме пиано в процеса понякога, за да може като хармоничен инструмент на него да се демонстрират интервали, акорди, да се научим веднага да повтаряме един тон. Чух това упражнение наскоро. Аз постоянно се включвам в работилници, майсторски класове с професионалисти, които са развили този метод на обучение до невероятни висоти. Тази нишка тръгна още от образованието ми в САЩ, защото всички певци, които учат импровизация, минават и през това и са запознати с него. То се установява с Боби Макферин, който създава през 1980-те години неговия оркестър Voicestra. Това са 12 човека, които той дирижира като вокален бенд. Имат няколко албума. Терминът „пеене в кръг“ идва оттам. Един човек е диригент, раздава партии на различни групи от кръга. Установява се ритмична рамка, някой импровизира, диригентът има право да спира, да променя динамиката. Става точно „песен на момента“ и това е, което исках да постигнем в нашата работилница, макар че за три дни с хора от всякакви нива не е лесно, то се учи с години и от преподавателите. Според мен направихме максимума. Много съм благодарна на участниците, че ми се довериха и имаха търпение, защото понякога има тишина, вдъхновението не идва толкова бързо. Ние буквално „дърпаме“ нотите от въздуха. 
Допускат ли се импровизации в този вид изпълнение или всичко е много добре репетирано и се повтаря на сцената? 
- Всеки кръг, всяка песен е нещо уникално на момента, спонтанно. Ние правим кръгове в залата за репетиции, но това на сцената няма нищо общо. Репетираме да ни идват идеите по-бързо и всеки да може да задържи една партия - да го направиш с едно просто мотивче пет минути се оказва не толкова лека задача. Трябва да пееш, все едно е музиката на живота ти в момента – това е твоето бебе. Да пееш красиво, да си точно в ритъма, да не се разсейваш. Много е хубаво, че в този метод се тренира потапянето в момента и откъсването от електронните устройства. Цялото ни съвремие е едно безкрайно разсейване със стимули. А тук си сред хората и влизаш в един вид общуване. Има упражнения по двама, в които те трябва да се гледат непрестанно, да поддържат контакт с очи и да импровизират един с друг, което също спомага да общуват, да взимат идеи един от друг, да се мотивират. 
Значи всяко изпълнение е уникално и не може да се повтори? 
- Така е. Това са идеите на момента, така че каквото сме направили, остава там, на сцената на „Карантината“. 
Като става дума за обучение, как се преподава и учи джаз? Джазът е символ на свобода, а образованието свързваме по-скоро с вкарване в рамки. 
- Дори и големи джазмени казват, че понякога образованието може и да пречи, защото създава готови модели и по някакъв начин ти намалява креативното мислене. Аз не смятам така. За мен е освобождаващо певците да се учат например на инструмент, да знаят теорията, защото джазът не е много лесна музика. Всяка импровизация се базира на някаква структура. Ако искаш да импровизираш върху блуса, трябва да знаеш неговата схема. Също така импровизацията си има „език“ – срички, думи. Понякога е измислен език, но пак трябва да мине през тялото, всеки да го е преживял няколко пъти. Най-важно е да чуваме, да сме в тоналност. Всички тези умения помагат и когато пеем песни. Джаз не се преподава трудно, когато има хора, които искат да го учат. 
Явно когато имат и добра базова музикална подготовка? 
- Те могат да я създадат и впоследствие, стига тази музика да им създава искра, защото от нея тръгва всичко. Всеки глас може да се шлифова, от малък да стане голям, от голям да стане по-прибран, да научи различни цветове – това е възможно. Най-важна е личната мотивация и какво слуша човек. Знаем, че джаз стандартите са едни кратки теми, които са написани по определен начин, учат се така, но после никой не ги изпява със същите ноти. В основата е интерпретацията, вариацията и това се опитвам да предам на моите ученици в Музикалната академия – да интерпретират в зависимост от темата, мелодията, да направят своя тази песен. Джазът позволява това. Импровизацията идва вече на следващ етап. 
Как намирате формулата на Q-Jazzfestival във Варна – сцената на брега на морето с гледката към светлините на града, краката в пясъка, доброволците, джаза на младите? 
- Сцената е хипнотизираща, гледката също. Вече бях няколко пъти като публика и усещането е неповторимо. Просто сядаш, слушаш и не искаш да си тръгнеш. Към формулата прибавям авторския джаз, който организаторът Дарин Сотиров е наложил с годините и се радвам много, че той държи на това, защото много често фестивалните организатори по-скоро клонят към шоу елементите и искат да има групи, които да са от по-популярната страна на нещата. Тук въобще не става въпрос за популярна музика в смисъла да звучи по-смилаемо. Това силно стимулира младите хора и затова мисля, че е формула, която работи за цяла България. Изискването за авторски джаз е най-ценното на този фестивал, както и всички млади доброволци. Цялата картинка е много динамична, междупоколенческа и всеки творец, който прави авторска музика и иска да излезе от стандартите, се чувства окрилен на такава сцена. Чух прекрасни неща и от колегите, които гостуваха във Варна. 
Като преподавател виждате ли порив у младите да правят авторска музика? Сигурно е достатъчно труден преходът от академията към професионална реализация, в този момент те осмеляват ли се да мислят за собствено творчество? 
- Да, трудно е и не само в България. Живяла съм в САЩ и повечето музиканти, които наистина се ориентират към писането, трябва да са готови за още две-три странични професии, за да имат източници на приход. Тоест ако искаш да си само музикант, трябва да разшириш свиренето си, да си готов да изпълняваш не само собствена музика. Ако искаш да правиш само авторска музика, трябва да имаш и други професии. Според мен у нас има сцена за авторски джаз, в София има много клубове, които са добре настроени към тази музика. Публика също има, макар и не много, но тя никога не е била огромен процент от населението. Човек трябва да е готов за всякакъв отговор от публиката когато застава със своя продукт, с цялата си личност. Аз много се възхищавам на творците, които пишат музика и съм работила с много такива, винаги се радвам да изпълнявам нечии произведения. Голяма тръпка е и понякога оценката за артиста не е чак толкова на преден план. Важно е мястото за изява на фестивал като Q-Jazz, защото тази музика трябва да се свири, да се усети извън студийните записи. 
На какво се дължи това, че джаз музикантите влизат в различни формации, където се изявяват по-често, отколкото да създават устойчиви във времето групи с постоянен състав? 
- Това наблюдение е правилно. От една страна добрите музиканти, които с по-малко репетиции ще успеят да бъдат част от много видове групи, са малко. От друга всеки има по няколко лица и същности. Някой може да свири задълбочен меланхоличен джаз, но да иска и да „избухне“ в латино група. Може би има и финансов елемент, заради повече участия и изяви. Освен това повечето музиканти са приятели и за тях е удоволствие да свирят заедно в различни формати. 
Весела Морова е джаз вокалистка, радио журналист и преподавател по пеене и импровизация. Завършва образованието си в Clark University, САЩ през 2009 г. и след това изучава джаз пеене в Berklee College of Music. От 2014 г. до 2016 г. се обучава при Даниела Станкова и е асистент-преподавател в училище за певци „Д Старс“. През 2021 г. се сертифицира и като вокален педагог по системата Somatic Voicework, участва и в обучителни програми на световно-признатия изследовател на гласа Йохан Съндбърг (Johan Sundberg). След няколко години като хоноруван преподавател в АМТИИ „Асен Диамандиев” - Пловдив, поема свой клас студенти в НМА „Панчо Владигеров” - София, като там получава и магистърска степен по поп и джаз пеене при проф. д-р Стефка Оникян. Поддържа и активна сценична и звукозаписна кариера като джаз вокалист - лидер и солист в комбо състави и биг бендове. До 2024 г. е член на уникалната по рода си българска акапелна група „Спектрум”. От няколко години води работилници по групова вокална импровизация и трениране на музикални умения у певци.