Структурата е разположена на висок хребет в община Валбондионе, по протежение на високопланинската пътека Алта Виа деле Оробие, изложена на лавини и внезапни промени във времето. На заслона „Фратини" няма персонал и не се изискват билети за посещение. Всеки може да влезе в него, но едва след шест до осемчасово изкачване пеша през сипеи, мъх и снежни полета.
Може би е изненадващо, но в този музей няма и изкуство. Интериорът е строг: девет места за спане, дървена пейка, правоъгълен покривен прозорец, рамкиращ ивицата небе, която се вижда и я превръща в единственото произведение на изкуството. Няма витрини, етикети или интерактивни устройства. Вместо това има тишина и висока надморска височина.
Проектиран от базираното в Торино Studio EX съвместно с Италианския алпийски клуб (CAI), бивакът отвори врати тази есен като последен етап от проекта „Мислейки като планина“ - израз, създаден от американския еколог Алдо Леополд, и тема на двугодишния експеримент за преместване на културата от галерията в екосистемата.
Бивакът на тази височина може да се възприеме като конструкция, която цели да се слее с планината. Заслонът „Фратини" поставя въпроса дали културата може да издържи на дискомфорт, дали един музей може да заеме място, където климатът, а не концепцията, определя условията за оцеляване, допълват още от „Гардиън“.