Нов проект на художничката Надя Пеовска поставя фокус върху обезлюдяването на странджанските села

Нов проект на художничката Надя Пеовска поставя фокус върху обезлюдяването на странджанските села. Той носи заглавието "Обез-лю-дя-вай-ки" и ще бъде представен на 1 октомври в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, съобщи за БТА авторката. В основата на проекта са фотографии, които авторката прави в множество странджански села, върху които тя изгражда дигитални колажи. На откриването ще бъде прожектирана и видео презентация като препратка към темата. Целта е да фокусира вниманието върху обезлюдяването на селата в Странджа, а оттам и към обезлюдяването в национален мащаб. За това Пеовска обхожда и фотографира няколко села от планината в три основни посоки - Царево, Малко Търново и Средец. Пред обектива ѝ попадат Българи, Кондолово, Кости, Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла вода, Евренозово, Визица, Кирово, Варовник и Белеврен. Пеовска фотографира моментното състояние на селата и най-вече масово рушащите се и изоставени къщи в тях. Кадрите след това използва като основа на творбите си, в които чрез дигитални колажи тя пренася върху тях образи, които да са препратка както към тяхното минало, така и към възможното им бъдеще. "Като дете всяко лято прекарвах ваканциите си на село при баба ми – в едно от китните Странджански села – с. Кости. Събирахме се куп деца, с които играехме на воля и скитахме из горските пътеки в района, къпехме се на реката, събирахме билки и правехме безброй щури неща. Сега още с влизането в с. Кости, първо ме посреща изоставеното общежитие, местните хора са все по – малко, фурната не работи от години, там, където навремето празнувахме сватби в момента е разруха, центъра на селото е пуст, местното училище – изоставено….“, обяснява Надя Пеовска. Според статистиката, която тя цитира, Странджа е най-слабо населената планина в България, с едва 10 души на кв. км. Обезлюдяването, започнало още през 60-те години на миналия век, през 80-те вече придобива застрашителни размери. Множеството пустеещи димове, обрасли с бурени дворчета и купища изгубени спомени седят като отворена рана, а със затварянето на всеки един дом се затваря и възможността да опознаваме тези земи. "Изчезва историята на един човек - едно семейство - един род - едно село - един народ", допълва авторката.