Новите технологии и изкуственият интелект повишават ефективността на научните изследвания в медицината и биологията, каза доц. Петя Димитрова

Новите технологии и изкуственият интелект значително съкращават времето за разработване на терапии и повишават ефективността на научните изследвания в медицината и биологията. Това каза за БТА доц. д-р Петя Димитрова, която е имунолог от Лаборатория по експериментална имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология към БАН. Тя отбеляза, че съвременната наука все по-често разчита на автоматизирани системи, големи бази данни и изкуствен интелект при откриването на нови лекарствени молекули.
По думите ѝ процесът по търсене на нова терапия традиционно започва с анализ на около 100 000 химични съединения, които чрез компютърни модели се подбират и стесняват до приблизително 20 000 потенциални съединения. След последващи скринингови тестове и инвитро експерименти върху различни клетъчни линии, броят им намалява до няколкостотин, като едва 2–3 молекули достигат до инвитро изследвания и клинични изпитвания при хора. В много случаи нито една от тях не се оказва ефективна, посочи доц. Димитрова. 
Тя добави, че именно новите технологии значително оптимизират този сложен и продължителен процес. Днес разполагаме с огромни международни бази данни, които позволяват анализ на информация от пациенти с конкретни заболявания и дават възможност за много по-точно планиране на научната стратегия, обясни тя. Според нея напредъкът в геномното секвениране също играе ключова роля, тъй като позволява цялостен анализ на организма, а не изследване на отделни гени. Новите технологии ни дават възможност да видим пълната картина, а не само отделни елементи, допълни доц. Петя Димитрова.
Все по-широко приложение намират и инвитро модели, които симулират функции на човешки органи и значително улесняват предварителния скрининг на молекули. Освен това автоматизирани апарати и роботизирани системи вече могат да тестват хиляди съединения за минути – процес, който в миналото се е извършвал ръчно и е отнемал значително повече време, каза изследователката.
Доц. Петя Димитрова отбеляза, че през последните пет до десет години изкуственият интелект се е превърнал в ключов инструмент в научните изследвания. Благодарение на него сложни генетични комбинации могат бързо да се анализират и сравняват с наличните данни, което подпомага вземането на по-точни решения и ускорява напредъка в разработването на нови терапии.
Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог от Лаборатория по експериментална имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология - БАН. В последните 15 години се занимава с изучаване на вродения имунитет и възпаление. Интересува се от новите технологии, изследващи вродения имунитет. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ. Тя беше част от Фестивал на науката, проведен наскоро във Враца.