Има хора, чийто живот е неразривно свързан с историята на едно училище и с паметта на цяло село. Такава е Елена Гюрова – дългогодишен учител по български език и литература и директор на Основно училище „Христо Смирненски“ в омуртагското село Обител. Днес тя навършва 95 години, най-възрастният жител на населеното място е и властите в Омуртаг ще уважат празника на Гюрова. Тя ще отбележи рождения си ден с близки приятели и съселяни, каза за БТА кметът на Обител Ихсан Селимов.
За местните хора Елена Гюрова е много повече от бивш директор и учител. Тя е жива история на образователното дело в региона, човек с авторитет, чието име буди уважение сред поколения жители. Със своята работа, характер и активна гражданска позиция тя е оставила следа не само в училището, но и в обществения живот на селото.
През 1954 г. за първи път пристига в Обител, напускайки си родното Ястребино. Започва работа като учител, а впоследствие поема ръководството на училището, в което се обучават деца от няколко населени места. От този момент професионалният ѝ път и съдбата на местното училище стават неразделни. Като преподавател по български език и литература Гюрова има отговорна задача – да възпитава любов към родното слово, книгите и българската култура сред деца, голяма част от които идват от турскоезични семейства. За нея обучението не се изчерпва с преподаването на учебния материал. То е мисия, свързана с изграждането на знания, ценности и човешки качества.
Десетилетия наред тя отдава на образованието своя труд, знания и енергия. А училището се превръща във втория ѝ дом – място, в което не просто работи, а влага личната си енергия и отношение, разказа за БТА колегата й Раим Беев, също вече пенсионер.
„Ако сега трябва да напиша летописната книга на училището, то срещу името на всеки учител бих написала: будител народен“, каза Гюрова по повод Деня на народните будители. За нея най-голямото признание за труда на преподавателя е обичта на учениците. И днес тя си спомня как нейни бивши възпитаници са ѝ пускали по телефона песента „Учителко, целувам ти ръка" на Росица Кирилова.
„Резултатите на учениците са плод на труда и сърцераздаването на учителите“, отбелязва Гюрова. Убедена е, че преподавателите са не само хора, предаващи знания, но и общественици, които със своята работа влияят върху развитието на общността. „Прегръщам годините си, гордея се с тях и със спомените си. Благодаря на съдбата, че ме е довела тук и че ми е дала възможност да работя с моите колеги“, каза тя.
Строг ръководител с отношение към хората
За характера и професионалните качества на Елена Гюрова разказва 83-годишната Джунка Николова, която е била начален учител в училището в Обител. По думите ѝ начело на образователния процес стояла личността на директора – строга, принципна и дисциплинирана жена, за която образованието е имало първостепенно значение.
Николова си спомня, че въпреки сложните времена и тежките лични изпитания, през които е преминала, Гюрова успява с воля и упоритост да се образова и да се утвърди като лидер. В работата си не е деляла хората по етнос или произход, а се е отнасяла с еднаква грижа и уважение към всички в Герловото.
Под нейно ръководство училищният живот се организирал при стриктни правила, но и с разбиране за необходимостта от екипност. Родителите били активно привличани като партньори в образователния процес. Провеждали се чести родителски срещи, а учителите посещавали домовете на учениците – както за да подкрепят болни деца, така и за да работят с онези, които изоставали в обучението.
„Дори бъдещият овчар трябва да може да брои стадото си“, била една от идеите, които мотивирали преподавателите в усилията им да убедят семействата във важността на образованието. Учителите не се отказвали от децата, дори когато срещали скептицизъм към необходимостта от продължително обучение, спомня си Николова.
Гюрова имала авторитет и сред колегите си. Освен принципен ръководител тя била и човек, който насърчавал по-опитните преподаватели да помагат на младите, особено при специфичните предизвикателства в работата с децата.
Благодарение на усилията на директора и целия учителски колектив училището в Обител придобило статут на елитно за времето си. Сключвали се договори за взаимни посещения и представяне на открити уроци. Учителският състав се ползвал с уважение от регионалните образователни и държавни институции, спомнят си бивши учители. Кулминация на това признание е покана целият колектив да гостува в Министерството на народната просвета в София. Училището било отличено и с орден „Кирил и Методий“ – първа степен, разказва с гордост Елена Гюрова. „Тя е лицето и душата на всичко в това училище“, обобщават хората, които са работили с нея.
Училищният летопис – хроника на едно село
Сред най-ценните следи от професионалния път на Елена Гюрова е летописната книга на училището. С усърдие и постоянство тя я поддържа и попълва през годините. Днес документът се съхранява в Държавния архив в Търговище.
Старателно водената летопис надхвърля обичайния училищен архив. В нея са отразени не само историята на образователната институция, имената на учителите и поколенията възпитаници, но и събития и моменти от живота на самото населено място. Затова документът представлява ценен краеведски източник, който разказва за хората и промените в Обител през десетилетията.
Гюрова се утвърждава не само като образователен деец, но и като хроникьор на времето – човек, осъзнал значението на паметта и положил усилия тя да бъде съхранена за следващите поколения.
Училището в Обител - осъзната необходимост
Историята на училището започва през 1923 г. По време на събор в село Менгишево, на който присъствал тогавашният министър-председател Александър Стамболийски, жители на Обител поставили въпроса за необходимостта от училище в населеното място. Не след дълго искането било удовлетворено и на 24 декември 1923 г. с министерска заповед било открито българско народно училище. Недостигът на средства довел до закриването на училището още през 1924 г., а учениците били преместени в съседното Менгишево. През 1929 г. то отново отворило врати с учител Димитричка Соларова. През 1943 г. последвало ново закриване и последващо възстановяване на учебното заведение. През 1956 г. била открита нова пристройка, която продължила да функционира до 2017 г., разказва последният директор на институцията Зюлейха Якубова.
Именно в този дълъг исторически път се вписва и професионалната биография на Елена Гюрова.
Жената от Ястребино, която никога не остава встрани от живота на Обител
Връзката на Елена Гюрова с Обител обаче не се изчерпва с учителската професия. За Гюлсян Якуб, секретар на Народно читалище „Култура – 1940“, тя е преди всичко човек, с когото я свързва общият живот в селото. Якуб я познава не толкова като учител или директор, а като активна и уважавана част от местната общност.
По думите ѝ селото е силно свързано с Гюрова, а и тя – със селото. Местните хора са й признателни за направеното за образованието на децата им, но и заради личните ѝ качества. Името ѝ буди респект, уважение и е пример за подражание.
„Тя се интересува от проблемите на населеното място, живее с радостите и болките на хората“, разказва Якуб. Определя я като борбена жена, която въпреки възрастта си не се е затворила у дома, а продължава да излиза и да се разхожда из селото, контактува със съселяните си. Преди е правела по-дълги разходки, но и днес движението остава част от ежедневието ѝ.
След пенсионирането си Гюрова открива ново поле за своята енергия в ръкоделието. Бродира гоблени – популярно за времето си занимание, и създава колекция от декоративни картини. Любовта към книгите и писаното слово обаче остава през целия ѝ живот. Днес зрението ѝ вече затруднява четенето на дребен шрифт, но си помага с очила и лупа. Макар да чете по-рядко, не се отказва от кръстословиците и судокуто, с които, по собствените ѝ убеждения, поддържа ума си.
В крак с времето е и по отношение на новите технологии. Познава възможностите на интернет, интересува се от предизвикателствата на съвременните ученици, проявява интерес към новостите, включително и към изкуствения интелект.
На 95 години Елена Гюрова може да погледне назад с удовлетворението, че е оставила следа в живота на поколения ученици и в историята на селото. Няма свои наследници, но има нещо, което трудно се измерва и не може да бъде записано в родословно дърво – обичта на хората, чиито съдби е докоснала. И ако някога в летописната книга на училището срещу имената на учителите е записвала „будител народен“, то за самата нея тези думи сякаш са най-точната оценка. Защото Елена Гюрова е не само част от историята на Обител – тя е човекът, който е помогнал тази история да бъде съхранена, казва колегата й Раим Беев.