Океаните се затоплят два пъти почти два пъти по-бързо в сравнение с 2005 г., съобщи АФП.
Повече от една пета от повърхността на Световния океан е посрещнала тежка топлинна вълна през 2023 г., гласи доклад на Европейската служба за климатични промени "Коперник".
Затоплянето на океана е повратна точка в климатичните промени, подчерта по време на видеоконференция океанологът Карина фон Шукман при представянето на 8-ия доклад на "Коперник" за състоянието на океаните. Океанът не спира да се затопля от 60-те години досега, темпото е двойно по-бързо, допълни Фон Шукман.
Океаните се затоплят с 1,05 вата на кв. м. от 2005 г. За сравнение - през предходните десетилетия затоплянето е било 0,58 вата на квадратен метър, отбелязва АФП. Според докладите на Центъра предприемачество GIEC през 2019 г., изготвени от експерти с мандат от ООН, е "възможно" ритъмът на затоплянето на океаните да е станал над два пъти по-бърз в сравнение с 1993 г.
Затоплянето се обяснява с факта, че океаните са абсорбирали от 1970 г. досега над 90 процента от излишната топлина в климатичната система на планетата. Излишната топлина е следствие от газовите емисии и парниковия ефект от дейността на хората, се казва в докладите.
Океаните, които покриват 70 процента от повърхността на земното кълбо, са най-важният регулатор на климата. По-топлата вода провокира урагани и бури, които водят до разрушения и наводнения.
Част от затоплянето са и все по-честите топлинни вълни. 22 процента от световния океан се е сблъскал с поне една тежка или екстремна топлинна вълна през 2023 г. Съществува тенденция тези вълни да стават все по-чести и със средна годишна продължителност, която е двойна спрямо периода преди 2008 г. - вместо 20, топлинните вълни продължават 40 дни.
Североизточната част на Баренцово море, изглежда, се намира в перманентна гореща вълна, каза Фон Шукман.
През август 2022 г. рекордна температура от 29,2 градуса по Целзий е измерена във водата около Балеарските острови. Това е 40-годишен рекорд. През същата година е имало топлинна вълна в Средиземно море, която е достигнала до 1500 м под повърхността.
Топлинните вълни провокират миграции и епизодична масова смърт на отделни видове, деградация на екосистемите, редуциране на възможността за хранене. Има и отражение върху размножаването на рибите и това засяга риболова.
Докладът отчита нарастващо ниво на киселинност - с 30 процента повече в сравнение с 1985 г. Океаните абсорбират около една четвърт от въглеродния диоксид, който е следствие от човешката активност. Киселинността води до корозия на скелетите и черупките на морските организми.