Операторът Емил Христов получава „Наградата на София“ на 30-ия „София филм фест“, информират от „Арт фест“.
Припомнят, че творческият път на един от утвърдените майстори на изображението в българското кино се простира в над четири десетилетия: „Със своя отличителен визуален стил, усет към светлината и драматургията, той е автор на едни от най-значимите игрални и документални филмови продукции в България като „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Аз, графинята“, „Каръци“, „Закъсняло пълнолуние“, „Дом No 8“, „Неонови приказки“. Всеки филм, заснет с прецизност и перфекционизъм, носи неговия характерен почерк – внимателно изградена атмосфера, силна визуална концепция и емоционална дълбочина“.
Работата му по „Дзифт“ се превръща в еталон за стилна черно-бяла кинематография в новата история на българското кино, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ получава международно признание и е единственият български филм до момента, който достига до шортлиста за номинациите за „Оскар“ в категорията за международен филм, допълват от „Арт фест“. През 2012 година на екран се появи и режисьорският му дебют „Цветът на хамелеона“, екранизация по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, получил три приза на фестивала „Златна роза“, включително за най-добър филм.
Емил Христов има богат опит и в телевизионни продукции, музикални проекти и рекламни кампании, където демонстрира способността си да съчетава художествена визия с динамиката на съвременните визуални формати. През годините той се е доказал като един от водещите оператори в региона и е носител на множество професионални отличия и признания от филмови фестивали в България и чужбина.
„В България има поне десетина страхотни оператори, някои снимат успешно в чужбина, но сред всички се откроява Емил Христов. От млад досега присъствието му в българското кино се свързва с темперамент и съмнения, с перфекционизъм и радикалност. И с опак характер. И с неизменното шалче. За броени години от дързък младок Емил Христов се превърна в звезден „биг бос”. В края на 80-те гостува в нашия киноведски клас във ВИТИЗ/НАТФИЗ и каза: „Българското кино е такова, какъвто е пейзажът през прозореца”. През 1993 г. го попитах в разговор за в. „Култура” как да се спасим от този пейзаж, а той отсече: „Пуснете щорите”, пише киноведът Геновева Димитрова.
/ДД