Специалисти от Международния институт за археологически изследвания, под ръководството на Томас Лепард, са определили осем принципа на "островната археология", които според тях са пряко приложими към бъдещите колонии извън пределите на Земята - от лунни бази до селища на и отвъд Марс.
Според първото правило, от значение е разстоянието. Исторически най-успешно са се развивали островите, които са се намирали по-близо до изходната точка - късите разстояния улесняват обмена на ресурси, идеи и хора. В космически контекст това означава, че първите колонии не трябва да са твърде отдалечени от Земята, за да останат част от единна популация.
Второто правило е свързано с размерите на новия свят: колкото по-голям е обектът, толкова по-големи са шансовете за устойчиво развитие. Големите планети и луни разполагат с разнообразие от ресурси и условия. Въпреки това, прекалено голямата маса, например при газовите гиганти, ги прави неподходящи за колонизация заради гравитацията, отбелязват изследователите.
Третият принцип е архипелаговата конфигурация: колониите трябва да образуват мрежа, в която е възможна евакуация и обмен помежду им. Това повишава устойчивостта на цялата система.
Четвъртият фактор е равномерното разпределение на ресурсите. Ако полезните изкопаеми или енергийните източници са съсредоточени на едно място, възниква социално неравенство и политическа нестабилност.
Петата препоръка се отнася до числеността на населението. Според изчисленията на изследователите, минимално жизнеспособната колония трябва да включва не по-малко от хиляда души, за да се избегне генетична деградация и да се осигури културно разнообразие.
Според шестия принцип трябва да се запази връзката с останалата част от човечеството. Дори ако разстоянието прави прекия обмен невъзможен, поне информационният контакт със Земята трябва да се запази.
Седмият принцип е продължаване на експанзията. Успешните колонии не трябва да се затварят в себе си: създавайки нови селища, те намаляват натоварването върху ресурсите и формират свои собствени културни мрежи.
И накрая, осмият принцип се отнася до грижливото отношение към околната среда. Учените посочват, че стремежът към незабавно тераформиране на планетата (хипотетичен процес по целенасочено модифициране на атмосферата, температурата, топографията и екологията й с цел да бъдат наподобени условията на Земята) може да доведе до непредвидими последствия. Изследователите обясняват, че промяната на един параметър в затворена екосистема може да предизвика цяла верига от нарушения.
Авторите отбелязват, че най-перспективните направления за колонизация остават Марс, както и луните на Юпитер, които са достатъчно близо една до друга и са богати на ресурси. Сред най-близките светове извън Слънчевата система те открояват звездата GJ 1061 на 12 светлинни години от Земята, около която орбитират три планети в зона, подходяща за възникване на живот.
Изследването е публикувано в сп. Acta Astronautica.