Опитвам се да уловя реалността и нищо повече, казва италианският режисьор Роберто Роселини, от чието рождение се навършват 120 години. Той е смятан за един от създателите на неореализма с филма от 1945 г. „Рим – открит град“.
Роселини научи италианците да не се срамуват да се гледат в очите – това е големият урок на неореализма, казва пред в. „Ню Йорк таймс“ през 70-те години на ХХ век италианският режисьор Алберто Латуада.
Заснетите след „Рим – открит град“, разказващ за нацистката окупация, военните драми „Пайза“ (1946) и „Германия, година нула“ (1948) се превръщат в част от т.нар. „антифашистка трилогия“ на Роселини. В първата от тях е показана Италия по време на Втората световна война, а следващата е за живота на германско семейство в следвоенен Берлин.
Роберто Роселини е известен и с романса си с актрисата Ингрид Бергман. Въпреки че са семейни, те започват връзка, превърнала се в най-скандалната и противоречива история на своето време, припомня в. „Вашингтон пост“. Пренебрежението, което и двамата демонстрират към брака през 1949 г., скандализира широката общественост и води до изгнание на Ингрид Бергман от Холивуд за дълъг период от време, припомня изданието. Все пак сключват брак в Мексико през 1950 г. Роселини и Бергман имат три деца – син, Роберто-младши, и близначките Изота и Изабела, която е актриса. Разделят се през 1957 г.
Режисьорът има четири брака и шест деца.
Роберто Роселини е роден на 8 май 1906 г. в Рим в семейството на архитект. Само с диплома от гимназията, той успява да си намери работа, която често е временна, във филмовата индустрия. Ангажиран е като дубльор, монтажист, сценарист, но без името му да се появява. През 1936 г. Роселини успява да събере достатъчно средства, за да заснеме първия си късометражен филм – драмата „Дафне“. През 1941 г. на екран излиза и дебютната му пълнометражна продукция – военната драма „Белият кораб“. Три години по-късно е поставено началото на работата по „Рим – открит град“, като идеята за него се появява, докато Роселини и приятели се укриват от окупационните сили. Сценарият е дело на режисьора и сценарист Серджо Амидей и на Федерико Фелини, който тогава се изявява като журналист.
„Започнахме снимките само два месеца след освобождаването на Рим, въпреки недостига на филмова лента. Снимахме на същите места, където се бяха случили съответните събития. За да финансирам филма, продадох леглото си, след това скрин и гардероб с огледала. „Рим – открит град“ беше заснет без звук – не по избор, а по необходимост. Филмовата лента струваше 60 лири на метър на черния пазар... Освен това съюзническите власти ни бяха дали разрешение само за продуциране на документален филм“, разказва през 1956 г. Роселини, цитиран от в. „Вашингтон пост“.
Твърди, че продукцията е посрещната хладно на частни прожекции и на малък фестивал през септември 1945 г. Но предизвиква сензация, когато е показана пред широката публика в Рим, разказва „Вашингтон пост“. „Рим – открит град“ жъне успехи в Париж и Ню Йорк, а актрисата в главната роля Ана Маняни, която е и любовница на Роселини, става звезда.
Възхищението на Ингрид Бергман от „Рим – открит град“ и „Пайза“ я подтиква да напише писмо до Роселини, в което изразява готовност да участва във всеки филм, който той би искал да заснеме. Двамата се срещат в Холивуд през 1948 г., в дома на актрисата и първия ѝ съпруг д-р Петер Линдстрьом. Малко след това пламва и любовта между тях. Американска компания се съгласява да финансира проекта със заглавие „Стромболи“ без завършен сценарий или производствен график. Роселини и Бергман работят заедно по пет филма.
Преди да се разделят, Роселини вече има връзка със Сонали Дас Гупта, млада индийска сценаристка, която е напуснала съпруга си режисьор, докато работи с Роселини по документален филм за Индия. Те се женят през 1959 г., като бракът им, макар и фиктивно, продължава до смъртта на италианеца през 1977 г. Имат дъщеря.
През 1963 г. Роселини обявява, че спира да снима игрални филми и съсредоточава усилията си в работата си за телевизията. Прави поредица от биографични образователни филми, посветени на френския крал Луи XIV (1966), древногръцкия философ Сократ (1971), френския математик Блез Паскал, християнския богослов Августин Блажени, Козимо Медичи (1972), френския философ Рене Декарт (1974) и др.
В кариерата си Роберто Роселини снима над 20 игрални филма и повече от десет документални и телевизионни продукции. Последните творби на режисьора са биографичната драма за живота на Исус Христос „Месията“ (1975) и документалният филм за парижкия Център „Жорж Помпиду“ (1977).
Роберто Роселини умира, покосен от инфаркт, на 3 юни 1977 г. в дома си в Рим.
През октомври 2025 г. в Рим беше премиерата на документалния филм Living Without a Script, посветен на режисьора. Макар да напомня за статута на своя герой като една от великите личности в световното кино – ключова фигура в следвоенния италиански неореализъм, продукцията разкрива и живота на Роселини извън киното, отбелязва в. „Гардиън“. Документалният филм е резултат от проучване на множество непубликувани писма между Бергман и режисьора.