Още като много млада Мара Белчева влиза в европейския интелектуален и артистичен елит

Още като много млада Мара Белчева влиза в европейския интелектуален и артистичен елит. Среща се с Вагнер, Лист, Ницше, Дебюси, Сен-Санс и Рихард Щраус, разговаря с тях за музика, литература и философия и постепенно се превръща в своеобразен културен мост между България и Европа. На 10 октомври в зала „България“ една малко позната страница от нейния живот ще оживее чрез писмата ѝ с Рихард Щраус и музиката на „Бурлеска“.
Това е един необикновен спектакъл, част от 57-ото издание на „Софийски музикални седмици“, когато Пламен Бейков, ученик на Борис Христов и директор на Русенската опера, ще прочете писма между поетесата Мара Белчева (1868-1937) и Рихард Щраус (1864-1949), разказват от екипа на международния фестивал.
Кореспонденцията е част от една почти неизвестна история – за младата българка, която още в края на XIX век се оказва в непосредствена близост до едни от най-значимите личности на европейската култура. Самата „Бурлеска“ ще бъде изпълнена от фестивален оркестър под диригентството на Христо Павлов и с именитата пианистка Надежда Цанова, която е и идеен двигател на проекта.
Концертът ще съчетае музиката с литературно четене на кореспонденцията между Мара Белчева и Рихард Щраус. Така публиката ще чуе не само музиката, но и гласа на хората, които стоят зад нея – техните отношения, идеи и лични истории.
За първи път наследникът на поетесата Николас Ейнджъл дьо Сейнт Клер дава гласност на тази лична кореспонденция. Повечето или някои от оригиналите на писмата се пазят в частния архив на резиденция „Хофбург“, както и в частния архив на фамилията. Предстои публикуването на специално издание на писмата между Рихард Щраус и Мара Белчева, както и на кореспонденцията между Ференц Лист и младия композитор Щраус.
Но историята започва много преди „Бурлеска“.
ВИЕНА – ВХОДЪТ КЪМ ЕВРОПА
През 1883-1886 г. Мара Ангелова, бъдещата Мара Белчева, учи във Висшия девически колеж във Виена. За едно младо момиче от България това е не просто престижно образование, а възможност да попадне в самия център на европейския културен живот. Тя бързо се вписва в тази среда. Владее езици, интересува се от литература, музика и театър, пее, рецитира и пише. Има качества, които далеч надхвърлят традиционното разбиране за образованието на една млада жена от онова време.
Именно във Виена се запознава с младия Рихард Щраус, който тогава тепърва прави първите си самостоятелни стъпки в музиката. Между двамата възниква връзка, която ще продължи през годините и ще се окаже важна част от живота и на двамата.
Но значението на Мара Белчева не се изчерпва с отношенията ѝ с Щраус. Чрез него и чрез собствените си контакти тя навлиза все по-дълбоко в европейската артистична среда. Тя осъществява и мечтата на младия композитор да се срещне с неговите музикални кумири – Рихард Вагнер и Ференц Лист. Срещите се превръщат не просто в запознанства, а в своеобразен творчески диалог. Именно тук се появява една от най-интересните характеристики на Белчева – тя не е само придружител на младия Щраус. Самата тя привлича вниманието със своите способности, култура и присъствие.
МЛАДАТА БЪЛГАРКА СРЕД ВАГНЕР И ЛИСТ
Мара Белчева пеела много добре – чисто и с богат глас. При срещата си с Вагнер през 1883 г., а по-късно и при срещата си с Лист в Рим, тя изпява арии от Белини, Доницети и Моцарт.
Вагнер е впечатлен от младата българка и ѝ дава либретото на последната си творба „Парсифал“, за да получи мнението ѝ. Творбата, над която работи в продължение на години, е току-що завършена. Самият факт, че Вагнер търси реакцията на толкова млада жена, е показателен за впечатлението, което тя оставя. В разказите за тези срещи Мара се появява не като случайна гостенка, а като човек, чието мнение за изкуството е било чуто и оценено.
Мара и Рихард гостуват няколко пъти на Лист във Ваймар и Байройт. Лист също е впечатлен от езиковите познания на българката, от рецитаторските, певческите, поетичните и драматургичните ѝ възможности. По-късно я кани в Рим, където тя се среща с младия Клод Дебюси, а няколко дни по-късно и с Камий Сен-Санс. Тези срещи през 1886 г. се превръщат в още една страница от необикновения европейски кръг, в който младата българка вече се движи.
Щраус по това време има ангажимент с Майнингенския оркестър и не присъства на срещите. Мара обаче продължава сама. Тя постепенно се превръща в самостоятелен участник в европейския културен живот.
НИЦШЕ И ПЪТЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИДЕИ КЪМ БЪЛГАРИЯ
Сред най-интересните личности от кръга на Мара Белчева е Фридрих Ницше. Лист и Вагнер са изненадани от личното ѝ познанство с философа и от факта, че тя споделя с него своята поезия. Контактът с Ницше е важен не само като любопитен епизод от биографията ѝ. Той показва широтата на интелектуалния свят, в който Белчева се движи още в младостта си.
По-късно именно тя запознава Пенчо Славейков с творчеството на Ницше. Така една идея, родена в европейската философска среда, преминава през личния свят на Белчева и достига до българската литература. Това е може би една от най-важните роли на Мара Белчева – тя не просто пътува из Европа и събира впечатления. Тя пренася идеи, култура и духовни влияния обратно към България. „Не Пенчо ме научи да пиша стихове, а те сами идваха при мен още от най-ранна детска възраст, идват сами“, казва по-късно Мара Белчева.
„БУРЛЕСКА“ – ЕДНА ЛИЧНА ИСТОРИЯ В МУЗИКАТА
Връзката между Мара Белчева и Рихард Щраус продължава и след брака ѝ с Христо Белчев през 1886 г.
Щраус е млад композитор, който тепърва изгражда името си. В личния му свят Мара остава важна фигура. Когато през 1886 г. тя сключва брак с Христо Белчев, 22-годишният Щраус записва в личния си тефтер думите: „Само магия може да ми я върне…“. Именно този период е свързан и с ранната му симфонична поема „Макбет“, както и с „Бурлеска“ – произведението за пиано и оркестър, което заема специално място в историята на отношенията им.
Щраус посвещава „Бурлеска“ на Мара и в нея са отразени чувства на възхищение, ирония и самоирония. Историята разказва и за неговото усещане, че големите му музикални кумири са били по-силно привлечени от младата българка, отколкото от самия него. „Произведение, каквото съм способен в момента да създам“, казва Щраус по повод творбата и Мара. А според разказа Ференц Лист му отвръща: „Произведение, което не може да обхване нейната личност и способности“.
Дали всяка от тези реплики може да бъде доказана документално, предстои да стане по-ясно с публикуването на кореспонденцията и архивните материали. Но самата история е показателна за мястото, което Мара Белчева заема в съзнанието на хората от този кръг. По-късно Щраус продължава да поддържа отношения с нея и да ѝ пише. В кореспонденцията се появяват и Ницше, и поезията на Мара, и идеи за бъдещи творби.
МАРА БЕЛЧЕВА – МОСТЪТ МЕЖДУ ДВА СВЯТА
След брака ѝ с Христо Белчев, животът на Мара продължава да се движи между България и Европа. Белчев, поет, а впоследствие финансов министър при Стамболов и Фердинанд, загива през 1891 г. при покушението срещу Стефан Стамболов, с когото е близък.
След трагедията Мара продължава своя собствен път. Тя многократно посещава Виена, поддържа отношенията си с Щраус и Ницше и продължава кореспонденцията си с тях. В България името ѝ се свързва и с двора. Мара е първа придворна дама, а в писмата си княгиня Клементина – майката на Фердинанд, често споменава способностите и красотата ѝ. Но европейските ѝ контакти не остават само част от личната ѝ биография. Те постепенно се превръщат и в средство, чрез което тя подкрепя развитието на българската култура.
Мара Белчева финансира първите стъпки, обучението и следването на големи български оперни прими и асове – сред тях Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов. Поддържа с тях писмена кореспонденция и получава благодарностите им за оказаната подкрепа. Младото момиче, което някога пътува до Виена и Рим и се среща с големите имена на европейското изкуство, вече самò създава възможности за други български таланти.
/ДД