Остаряването не ме направи по-мъдра. Не знам нищо и не съм научила нищо, казва през 2019 г. пред списание „Пийпъл“ актрисата Даян Кийтън, от чието рождение днес се навършват 80 години.
Кийтън винаги бе очарователно самоиронична, коментира в. „Ню Йорк таймс“ за актрисата, която спечели „Оскар“ за комедията на Уди Алън „Ани Хол“ и се появи в общо около 100 филмови и телевизионни роли.
Даян Кийтън е на 31 години и има осем филма зад гърба си, повечето от които комедии, когато изиграва главната роля в „Ани Хол“ (1977) – амбициозна, несигурна и със собствен стил самотна жена в Ню Йорк. Героинята Ани става популярна с веселите си прозрения, със стила си на обличане, наподобяващ мъжката мода, и с намеците за прекалено благоразумното си възпитание в Средния Запад.
Когато получава „Оскар“-а си, Кийтън сякаш още е в този образ. На церемонията тя не е с рокля, а с ленено сако, бяла риза, шал, небрежно завит около врата, и високи токчета с чорапи. В мемоарите си от 2014 г. Then Again (издадени и на български – „Някога пак“) актрисата поглежда назад към този момент с известно съжаление за своята „многослойна премяна“.
„Ани Хол“, който печели още три „Оскар“-а, включително за най-добър филм, носи на Кийтън и много други награди, включително „Златен глобус“ и БАФТА. В рецензията си за филма „Холивуд рипортър“ нарича Кийтън „съвършената актриса на нашето поколение“ и отбелязва, че тя „добавя чар, топлина и спонтанност“, които правят „Ани Хол“ правдоподобен.
Кийтън не печели друг „Оскар“, но получава още три номинации за престижната статуетка. Едната е за драмата „Червените“ (1981), в която тя играе Луиз Брайънт, писателка от началото на ХХ век, движеща се в кръга на социалистите от Гринуич Вилидж и болшевишките революционери, по-специално активиста и журналист Джак Рийд (изигран от Уорън Бийти, който е и режисьор на филма).
Кийтън е номинирана и за „Стаята на Марвин“ (1996), където е безкористна дъщеря, грижеща се за умиращия си баща и за леля си, когато получава диагноза левкемия и се нуждае от трансплантация на костен мозък. Нейни партньори в ролите са Мерил Стрийп, Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо.
Последната й номинация е за „Невъзможно твой“ (2003) – комедия, в която тя е успешен драматург, привличаща вниманието на красив, много по-млад лекар (Киану Рийвс), както и на 60-годишен плейбой (Джак Никълсън), който за първи път се влюбва в жена, която не е с 20 години по-млада от него.
Даян Кийтън има кариера и на режисьор. Първият й проект е Heaven (1987), документален филм за вярванията за задгробния живот. Unstrung Heroes (1995) е първият й опит в игралното кино като режисьор. Филмът е с Анди Макдауъл, Джон Туртуро и Майкъл Ричардс в главните роли и е избран в престижната програма Un Certain Regard на фестивала в Кан. В последния си филм тя режисира себе си, Мег Райън и Лиса Кудроу в комедийната драма „Развален телефон“ (2000).
Кийтън винаги е предпочитала киното пред театъра. През 2010 г. в телевизионното предаване CBS Sunday Morning тя споделя за своята неприязън към театъра с думите „Вечер след вечер? Да играя в пиеса? Това е моята представа за ада“, опирайки въображаем пистолет до главата си.
Даян Кийтън Хол е родена на 5 януари 1946 г. в Лос Анджелис. Тя е най-голямата от четири деца на строителния инженер Джон Нютон Игнатиус Хол и Дороти Дийн Кийтън, любител фотограф, която е коронована за „Мисис Лос Анджелис“ в конкурс за красота за домакини. Даян расте в Санта Ана, Калифорния, близо до Лос Анджелис. На 19 години напуска колежа и се премества в Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство в Neighborhood Playhouse.
Дебютира на Бродуей в хитовия мюзикъл „Коса“, първо като член на ансамбъла, а след това като Шейла, главна женска роля. „Ню Йорк таймс“ припомня, че тя отказва бонуса от 50 долара, предлаган на актьорите, които са склонни да се появят голи в една сцена.
Кариерата й на Бродуей води до партньорство с Уди Алън в „Изсвири го отново, Сам“ (1969), където тя играе желана омъжена жена, а Алън – нерешителен разведен приятел. Тази роля й носи номинация за награда „Тони“ за най-добра актриса в пиеса.
Дебютът й в киното е на следващата година, когато играе ролята на нещастна млада съпруга във филма Lovers and Other Strangers (1970). След няколко участия в телевизионни сериали Кийтън играе доверчивата съпруга на Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) във филма на Франсис Форд Копола „Кръстникът“ (1972). Тя и Пачино стават двойка през 1974 г., когато излиза „Кръстникът II”.
Въпреки всички похвали, които „Кръстникът” получава, Кийтън не е доволна от представянето си в него. „Още от самото начало мислех, че не съм подходяща за ролята”, казва тя пред „Ню Йорк таймс“ след премиерата. „Не съм гледала филма. Реших просто да си спестя болката. Наложи се да видя няколко сцени, защото трябваше да озвуча някои диалози, но не понасях да се гледам. Мислех, че изглеждам ужасно, като пръчка, в тези дрехи от 40-те години!“
Три лета по-късно, в същата година, в която излиза „Ани Хол“, тя участва в разтърсващата драма Looking for Mr. Goodbar в ролята на млада учителка, която почти всяка вечер обикаля барове за самотни. В рецензията си списание „Ню Йорк“ определя ролята на Кийтън като „изпълнението на живота ѝ“, а самия филм – „разтърсващ, мощен, ужасяващ“. Според някои критици, Кийтън печели „Оскар“ за „Ани Хол“, защото много от гласуващите са били повлияни от Looking for Mr. Goodbar, който са сметнали за брилянтен, но твърде труден за възприемане.
Актрисата редовно се появява във филмите на Уди Алън, започвайки с филмовата версия на „Изсвири го отново, Сам“ (1972), „Поспаланко“ (1973) и Love and Death (1975). Тя участва и в два от по-сериозните филми на Алън – Interiors (1978) и многократно награждавания „Манхатън“ (1979).
Въпреки че в интервюта Кийтън определя ранните си амбиции да пее като глупави, тя изпява две песни в „Ани Хол“ и се появява за кратко като певица в нощен клуб от 40-те години в „Радио дни“ (1987) на Алън. Последният им филм заедно е „Мистериозно убийство в Манхатън“ (1993).
Кийтън играе също в „Застреляй луната“ (1982), „Убийство зад кулисите“ (1986) и в минисериала „Младият папа“ (2016), в ролята на монахиня, която е лична секретарка и довереница на папата (Джуд Лоу).
Сред по-известните й комедии са Baby Boom (1987), „Бащата на булката“ (1991) и неговото продължение от 1995 г., с участието на Стив Мартин. „Моето мнение е, че с изключение на Джуди Холидей, тя е най-добрата комедийна актриса, която сме виждали“, казва Уди Алън пред „Ню Йорк таймс“.
Голям финансов успех постига комедията „Клуб „Първа съпруга“ (1996), в който героинята на Кийтън научава, че терапевтът, на когото е започнала да се доверява, всъщност има връзка с бившия й съпруг.
Последният филм на актрисата е Summer Camp (2024), също комедия.
Личният живот на Кийтън понякога влиза в светските хроники заради връзките й с актьори като Ал Пачино, Уорън Бийти и Уди Алън. Тя никога не се омъжва, а когато прехвърля 50-те, осиновява две деца – Дюк и Декстър.
Актрисата е автор на десетина книги – за мода, изкуство и архитектура, както и мемоари. „Ню Йорк таймс бук ревю“ определя мемоарите й „Някога пак“ като „провокативно честни“, а самата Кийтън е наречена „остроумна, иронична и строга към себе си“.
„Научих, че не мога да прозра повече за любовта, освен да усещам нейното идване и отминаване и да бъда благодарна“, пише актрисата в мемоарите си. „Ако красотата е в очите на наблюдателя, означава ли това, че огледалата са загуба на време?“, добавя тя с характерната си самоирония.
Даян Кийтън почина в Калифорния на 11 октомври 2025 г. от пневмония.
„Планетата никога не е познавала и вероятно никога няма да познае отново лице и смях, озарявали по този начин пространствата, през които тя преминаваше“, написа Уди Алън след смъртта й, признавайки, че се е влюбил в нея от пръв поглед. „Защо се разделихме – вероятно само Бог и Фройд могат да разберат“, добави режисьорът в текста си, посветен на Кийтън.