От ЛИК научавахме какво се случва в културата и изкуството по света, каза зам. областният управител на Смолян Адриан Петров

Списание ЛИК беше като перископ -  една тясна тръба, "през която ни се даваше наистина уникалната възможност да видим какво се случва в сферата на изкуството и културата в онзи, забранения свят". Някои го наричат прозорец, който ни е давал възможността да видим, с чистия поглед на хора, които искат да видят истината такава, каквато беше, каза заместник областният управител на Смолян Адриан Петров, който е актьор и режисьор. Той и актрисата от Родопския драматичен театър Миряна Найденова бяха гости в Националния пресклуб на БТА в Смолян за представянето на януарския брой на списание ЛИК, посветен на 60-ата годишнина от първото му издание.   
„За съжаление, движението беше в една посока и във всичките онези соцгодини европейското, световното общество не получаваше точната и правилна информация за големите творци, които работиха по онова време в България. Напълно съм съгласен с политиката, която в момента прие ЛИК и лично доц. Георги Лозанов - да обърне внимание на онези велики големи имена, която партията заглушаваше и не даваше възможност светът да разбере за тях. Тях ги имаше, те работеха, създаваха, но големият техен труд оставаше скрит за голяма част от света“, допълни Адриан Петров.  Според него сега е много важно по новата пътека, по която е тръгнало изданието, да си припомним, че ЛИК означава образ, лице. И това издание има уникалната възможност да се превърне отново в образа, в истинското лице на българската култура пред света, заяви той. 
Актрисата от Родопския драматичен театър Миряна Найденова каза, че почти от първите години на списанието ЛИК е моята страст към изданието. Много се радвам, че изданието започна своя нов живот, днес изпитвам особен сантимент и се връщам в моята младост, когато желанието да науча повече за култура, изкуство, да имам по-широк свят ме предизвикваше да търся източници, допълни Найденова. Според нея списание ЛИК не само разтваря погледа навън, а успява да концентрира и вид културна комуникация.
„Сега много често отгръщам отново страниците на списанието и то ме пренася в онова време по особен начин. Виждам как списание ЛИК е намирало път, начин и стратегия да стига до своите читатели и да удовлетвори по-големите им потребности“, допълни актрисата. Според нея това е една езоповска стратегия, защото „авторите, до които се докосваха читателите  биваха представяни много интересно и аналитично, но преди всичко през призмата на действащата идеология на соцреализма“.
Не гледам със снизхождение на онова време и начина, по който е направено, защото много професионалисти са работили в ЛИК и са успявали въпреки всичко, въпреки идеологическата „цедка“, да прокарат много интересна информация, авторски творчески поглед в анализите, каза Миряна Найденова. По думите й читателите по този начин са открили много интересни автори. Благодарение на списание ЛИК ми се запали любопитството към Борхес, спомня си артистката. Тя припомня на днешната читателска аудитория, че в онези времена задължително трябваше да има преамбюл в нещата, за да може в крайна сметка да са публикува и произведението, да се чуе и допълнителна информация за автора.   
Сега имаме много по-голяма нужда от едно професионално аналитично, с висока естетика коментиране, анализиране на всички събития, смята Миряна Найденова. Според нея е необходимо да се направи преглед на прегледа, анализ на анализа за онзи период, в който се утвърждаваха много автори в нашето съзнание, не само  чужди, но и много български.  Тя припомня за всички автори, редактори и издатели от онова време, които „ни позволиха да разширяваме своята култура, въпреки времето“.  Тези автори според Найденова  са останали честни и почтени, творейки във време,  „когато без цитат за поредния партиен конгрес трудно ти публикуват онова, което искаш да кажеш“.