От Националната мрежа за децата и организации в позиция изразяват притеснение за планирани промени в училищното образование

"Националнатта мрежа за децата (НМД), граждански организации, граждани и активисти изразяваме силното си притеснение относно изказванията на министъра на образованието за планирания пакет от санкциониращи мерки в училищното образование: оценка/санкция за дисциплина, пълна забрана за носене на телефони в училище и намаляване на възможността за отсъствия по заявка на родител (по семейни причини), одобрена в момента на 15 дни годишно. В допълнение на това се предлага и въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет", се казва в позиция до медиите от организациите.
В нея се казва, че живеем в среда, която се променя изключително бързо и това действително налага преосмисляне на моделите на изграждане на отношения, в т.ч. в класната стая, методите на преподаване и въвеждането на нови форми на организация на учене, подходи и предметно съдържание в училище. "Буди тревога обаче подчертано санкционният, ограничителен и консервативен характер на предложените мерки. Безусловно поддържаме това децата да бъдат учени на етика, морал и ценности, но това следва да става по недогматичен начин, в режим на дискусия, примери, интерактивни ролеви игри, споделяне на емоции и следване на личен пример, даван от значимите възрастни, в т.ч. учителите. Вместо това, свидетели сме на твърди намерения от страна на Министерството на образованието и науката (МОН) за промени от забранителен характер и включване на предмет, който ще налага мироглед на учениците и ще противоречи на светския характер на образованието в Република България", се заявява в позицията.
Огромна част от организациите, членове на НМД, изразяват съществени притеснения относно въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет. "Напомняме, че в България училищното образование е светско (чл. 11, ал. 2 от ЗПУО) и като такова следва да се базира на научни твърдения, основани на доказателства, развиване на умения за критично мислене и задаване на въпроси в търсене на отговори (като често не само един отговор може да е верен). Обратното, в конфесионалното образование (базирано на вероучение) се набляга на религиозните догми, които не оставят място за дискусия и тълкувание. Въвеждането на задължителни и отделни часове по религия създава и съществени рискове от разделение на базата на религия и противоречи на основен принцип на ЗПУО - „формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин“, както и на забраната за налагане на идеологически и/или религиозни доктрини в училище (чл. 11, ал. 2, т. 1)", се казва в позицията.
В нея се отбелязва, че съществени притеснения буди и неяснотата по отношение на учебното съдържание на обсъждания предмет и това кой ще го преподава. "Напомняме, че към момента учебната програма на религията като избираем предмет, включва обяснение за изискването на смъртно наказание за грехове и други неадекватни на съвременния свят и разбирането за човешките права догми. Заедно с това, не е взета предвид и спецификата на детското развитие - така например, децата в начален етап на образование все още не могат да разберат преносното значение на религиозните текстове. Липсват и квалифицирани преподаватели, които да преподават в тези часове - въвеждането на задължителен час по религия предвижда или допълнителна квалификация на учителите, които и сега работят в условия на свръхнатоварване и липса на подкрепа, или на влизането на лица с религиозен статус, което е неприемливо в светско училище", отбелязват от НМД. 
Според тях мярката, предвиждаща оценка за дисциплина, създава допълнителна стигматизация и стремеж към въвеждане на санкциониращи инструменти за учителите. Допълнително, остана неясно как тя ще бъде обвързана със съществуващите санкции за поведението на учениците, с оценките за представянето на учениците по учебните предмети и с документите, издавани от училището. Добри практики от много организации в образователната сфера показват, че атмосферата в класната стая може значително да се подобри с методи и подходи за поощряване на участието, интерактивно обучение и други. Убедени сме, че пълната забрана за носене на телефони в училище ще срещне широк отпор сред самите ученици, особено гимназистите. В този смисъл предлагаме съвместно да търсим и предложим други начини за ограничаване на ползването на мобилни устройства и насърчаване на методите, по които те могат да бъдат употребявани за подобряване процеса на учене и на академичните резултати (в т.ч. етична и отговорна работа с изкуствен интелект, насърчаване на използването на образователни приложения и уебсайтове и други.), заяват от НМД.
"Вярваме, че въвеждането на нови мерки в училищното образование следва да бъде предхождано от анализ на нуждата от тях, на дефицитите, които адресират и да почиват върху доказателства за ефекта върху целевата група. Напомняме, че чл. 3, ал. 2, т. 8 от ЗПУО въвежда принципа „иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите“. До момента няма данни, които да дават основание да се смята, че въвеждането на обсъжданите мерки е в интерес както на учениците, така и на учителите.
Силно притеснение буди тенденцията дискутираният пакет от мерки да измества фокуса от реалните проблеми в образователната система и не само да не адресира фундаменталните причини за напрежение в нея, но и да ги задълбочава. Такива за нас са нуждата от подкрепа на директори и учители, липсата на дефинирани цели на средното образование, нарушеният диалог и доверие между участниците в образователния процес - учители, ученици и родители, и необходимостта от актуализиране на учебните програми и съдържание, както и на методите на преподаване.
Обявяваме се безусловно в подкрепа на учители, директори, ученици и родители, и институции по пътя на адаптиране на образователния процес с цел не само за повишаване на академичните резултати на децата, но и за изграждане на морал, ценности и етично поведение. Оставаме в готовност да продължим открития и конструктивен диалог с МОН, и да предложим работещи и основани на доказателства алтернативни мерки за подкрепа на участниците в образователния процес", се казва в позицията от НМД.