„Бяхме изключително изненадани. Останахме без думи. Просто не вярвахме на очите си, когато го видяхме за първи път“, сподели пред АП Елизабета Манянти, гостуващ научен сътрудник в катедрата по английски език на колежа „Тринити“ в Дъблин.
Освен това, добави тя, стихотворението е било вписано в самия основен текст на латински. Съчинен на староанглийски език от земеделски работник от Нортумбрия през VII век, „Химнът на Кадмон“ се среща в някои копия на „Църковна история на английския народ“ – труд, написан на латински от монаха и светец Беда Преподобни. Неговата история е един от най-широко разпространяваните и преписвани текстове от Средновековието, от който са запазени близо 200 ръкописа, според колегата на Манянти – Марк Фокнър, доцент по средновековна литература в „Тринити“. Той смята поемата на Кадмон за истинското начало на английската литература.
Ръкописът, който той и Манянти откриват, е един от най-древните и датира от IX век. Две по-ранни копия също съдържат стихотворението на староанглийски, но според изследователите там то е добавено впоследствие – преведено е от латински и е надраскано в полето от по-късни преписвачи или е прикачено в края, но не и в самото ядро на текста. Откритието доказва, че английският език е бил широко разпространен много по-рано, отколкото се предполагаше досега, заяви Фокнър в Рим. Двамата учени отпътуваха за италианската столица, за да изследват безценния текст на живо за първи път.
„Преди откриването на римския ръкопис, най-ранният подобен екземпляр датираше от началото на XII век. Така че този е с цели три века по-стар. Това доказва огромното значение, което е отдавано на английския език още в началото на IX век“, допълни Фокнър.
Истинско чудо е, че учените изобщо са успели да го открият, отбелязва АП. "Разказва се, че Кадмон е съчинил поемата, докато е работил в абатството Уитби в Северен Йоркшир, след като гостите на едно пиршество започнали да рецитират стихове", обяснява Фокнър. „Смутен от това, че не знае нищо подходящо, Кадмон напуснал празненството и си легнал“, разказва ученият. „Тогава в съня му се появила фигура, която му заповядала да възпее сътворението на света – нещо, което Кадмон по чудодеен начин направил, създавайки химна от девет стиха", добавя изследователят.
Около 1400 години по-късно това копие на неговата поема изплува отново в Националната централна библиотека в Рим — но едва след като е прекосило Атлантическия океан поне два пъти и е сменило собственика си още повече пъти. Монаси са преписали това копие от историята на Беда в скриптория на бенедиктинското абатство в Нонантола — един от най-важните центрове за преписване на ръкописи през Средновековието, разположен близо до днешния град Модена в Северна Италия, разяснява Валентина Лонго, уредник на средновековните и модерни ръкописи в Националната централна библиотека в Рим.
„През XVII век, с упадъка на абатството, огромната му колекция от ръкописи е преместена в друго абатство в Рим, след това е отнесена във Ватикана и накрая – в малка църква. По пътя някои от текстовете изчезват, за да изплуват отново в началото на XIX век като притежание на известни международни колекционери“, разказва Лонго. Това копие от историята на Беда отива при известния английски антиквар Томас Филипс. Когато той изпада в затруднено финансово положение, започва да разпродава части от колекцията си и швейцарският библиофил Мартин Бодмер откупува книгата. Оттам, по някакъв начин, през XX век тя се озовава в Ню Йорк, в ценната сбирка на австрийския търговец на редки книги Х. П. Краус.
Министерството на културата на Италия издирва под дърво и камък изчезналите ръкописи от абатството в Нонантола, изкупувайки ги на търгове и от колекционери по целия свят. То купува копието от историята на Беда от Краус през 1972 г., споделя Лонго, и оттогава знаменитият текст се съхранява в библиотеката в Рим, но без да му се обръща особено внимание. И тогава се появява Манянти, която е прекарала над четири години в изучаване на историята на Беда и тъкмо съставя каталог на всички оцелели до днес копия, добавя АП.