Палеобиолози изследваха влиянието на климатичните промени върху Южния океан

Изследване на екип под ръководството на проф. Морияки Ясухара и Рин Чон от Училището по биологични науки, от Института по морски изследвания и Института за климатична и въглеродна неутралност в Университета на Хонконг и на Мей Хуанг от университета Принстън в САЩ хвърля светлина върху развитието на дълбоководните екосистеми в Южния океан през последните 500 000 години, съобщи Юрикалърт. Резултатите от проучването, публикувани в специализираното издание „Карънт Байолъджи”, разкриват как промените в температурата и в хранителните вещества са повлияли съществено върху оформянето на дълбоководните екосистеми.
Температурата на водата дълбоко в океана е стабилна, като в нея настъпват незначителни промени в продължение на дълги периоди. Дълбоководните организми са силно адаптирани към тези стабилни условия и са изключително чувствителни дори и на слаби температурни флуктуации. За разлика от водата на повърхността на океана, дълбоко в морето поради липсата на светлина фитопланктонът не може да се развива и да фотосинтезира. Затова вместо на него, дълбоководните организми разчитат да се изхранват с храна, която пада от морската повърхност, известна като „морски сняг”. Той включва мъртъв планктон, рибени люспи и други, които са основен хранителен източник на организмите, обитаващи морското дъно.
Авторите на изследването са използвали емпирични данни от дълбоководни вкаменелости, извлечени от седиментни ядра отпреди 500 000 години. Резултатите ясно показват, че температурата и хранителните вещества значително са променили дълбоководните обитатели в големи периоди от време и тези процеси са засегнали различни видове.
Важно е не само да се развива фундаменталната наука чрез познание за действието на екосистемите на планетата, но и да се търсят решения на нарастващите предизвикателства, свързани с причинените от човешка дейност промени в климата, каза проф.Ясухара.
С нарастващите тревоги за затоплянето на климата заради човешката дейност, учени и инженери работят усърдно за разработване на технологии за смекчаване на вредите от климатичните промени. Сред тези геоинженерни технологии, наричани OBCI, са технологии за премахване на въглеродния диоксид, насочени към улавяне и складиране на въглеродния диоксид на дъното на океана. Пример за такава технология е т.нар. фертилизация с желязо, при която към морската вода на повърхността се добавя желязо, което ускорява потъването на органичния въглерод дълбоко на дъното на океана. Един от основните проблеми пред развитието на тези технологии е как те ще повлияят на дълбоководните екосистеми.
Океанът покрива 40 на сто от повърхността на планетата и е известно, че екосистемата му е силно уязвима. На морското дъно живеят безброй видове, които все още не са открити и проучени. Преобладаващата част от тези видове остават неизвестни за нас. Нашето изследване показва, че температурата и храните, повлияни от естествената фертилизация с желязо чрез праха, са въздействали значително и по различен начин на екосистемите на дъното на океана. Това означава, че трябва да бъдем предпазливи, когато вземаме решения за тази така важна и деликатна екосистема. Нужна е внимателна оценка на въздействието, за да се прецени за всеки случай отделно дали причиненото от хората затопляне или технологиите за премахване на въглеродния диоксид са по-вредни. Едва тогава можем да вземем предпазливо и чувствително решение дали да приложим такива технологии, каза проф. Ясухара.