Памет за Евгения Марс. Временна експозиция, посветена на писателката, откриха в къща музей „Иван Вазов“ в София

Литературен салон „Евгения Марс“ отбеляза 80 години от смъртта на писателката в къща музей „Иван Вазов“ в София със специалното участие на музикантката Мария Елмазова – внучка и единствена наследница. В рамките на събитието беше открита временна експозиция с ръкописи, снимки и първи издания на книги на Евгения Марс, която може да бъде видяна до края на октомври.
Актрисата и писателка Божидара Цекова, председател на Литературен салон „Евгения Марс“, поздрави членовете му за продължението на делото на Евгения Марс с литературни четения в читалища, болници и санаториуми. Учителката по български език и литература, поетеса и изследователка Живка Симова – автор на книгата за Евгения Марс „Обичана и отричана“ (2004), подчерта приноса на писателката за българската култура. Тя изрази надежда, че творчеството на повече писателки и поетеси ще намери място в учебните програми - наред с Елисавета Багряна и Дора Габе. В събитието взе участие журналистката Елиана Митова, редактор и съставител на книгата „Извън сянката на Вазов“ (2015). Свои творби, посветени на Евгения Марс и на Иван Вазов, прочетоха Красимира Казанджиева и Лилия Райчева.
По примера на литературните салони в дома на Евгения Марс от първите десетилетия на XX век, през 1995 година група актриси, художнички, поетеси и изследователки на литературата и изкуството, възобновяват традицията. Първата председателка на Салона е изкуствоведката Делка Димитрова, а сред основателките са: Божидара Цекова, Малина Поплилова, Мара Чапанова, Красимира Казанджиева, Катя Зографова, Мариана Кирова и други. Вече 30 години Литературен салон „Евгения Марс“ издава сборникът „Капчуци на надеждата“ със стихове, разкази и есета на съвременни автори.
Евгения Елмазова-Марс напуска този свят на 26 септември 1945 година. Тя е първата жена в България, която налага името си в драматургията – драмите „Божана'“ (1912) и „Магда'“ (1918) се радват на успех в Народния театър. Евгения Марс е автор на четири сборника с разкази, на енциклопедичен алманах, посветен на Освобождението на България, и на редица текстове за важни обществени събития от онова време. През 1920 г. е наградена за граждански заслуги с орден „Дамски кръст“ ΙΙΙ степен от цар Борис ΙΙΙ. През 1927 г. е председателка на Съюза на българките за просвета и култура, а през 1930 г. става председателка и на Клуба на българските писателки. Иван Вазов посвещава 64 стихотворения на Евгения Марс, част от които включва в стихосбирката си „Люлека ми замириса“, публикувана през 1919 г. 
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националния литературен музей.)