Паметта за духовника и революционер архимандрит хаджи Макарий е все още жива в Троянско 194 години след неговото рождение

Паметта за духовника и революционер архимандрит хаджи Макарий е все още жива в Троянско 194 години след неговото рождение.
Архимандрит хаджи Макарий е сравнително непознат за широката общественост духовник, игумен на Троянския манастир, съратник на Левски и изявен патриот, който активно работи за Освобождението на България. Ден преди националния празник Трети март, Тотка Станчева, отговорник библиотека към троянското читалище и наместникът на игумена на Троянския манастир архимандрит Стефан, разказаха за БТА за приноса на духовника – революционер.за Освобождението.
Архимандрит хаджи Макарий, със светското име Минко Иванов Мошеков,  е роден в село Черни Осъм преди 194 години. Постъпва като послушник в Троянския манастир, а след години застава начело на монашеското братство. Игуменът става съратник и укривател на Левски и когато през 1871 г. е основан Троянският революционен комитет, е избран за негов подпредседател. В една януарска нощ през 1872 г., в игуменарницата на манастира е създаден и единственият в поробена България монашески революционен комитет, а архимандритът става негов председател, разказа Тотка Станчева.
Дори след смъртта на Апостола убежище в манастира намират Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров и други дейци на революцията. Игуменът събира пари и купува оръжия и барут за освобождението на България, които складира в скривалище в намиращата се срещу манастира махала „Миленча“. По време на Априлското въстание и боевете при Ново село Макарий със 70-80 души въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира.
Същата година, след разкриването на двата революционни комитета, в които участва, Макарий е арестуван и откаран в Ловешкия, а после в Търновския затвор. Там не само е подложен на жестоки изтезания, но среща и заловения Захари Стоянов. Срещата между двамата е описана в  „Записки по българските въстания“.
„Захари Стоянов документира тази среща, като споменава, че това е един истински духовен служител, който като вижда Захари Стоянов бос, окъсан, с изранени крака, му дава собствените си калцуни и го благославя Спасителят да го закриля, където и да го водят след това“, припомни Тотка Станчева.
Първоначално Макарий е осъден на смърт, а в последствие помилван. Връщайки се в манастира, продължава да работи за освобождението на България. По време на Руско-турската война взема дейно участие и оказва неоценима помощ на Троянския отряд на генерал Карцов както в предварителното разузнаване, така и при  преминаването на Троянския проход, разказа Станчева.
Тя подчерта, че не бива да се забравя, че зимата на 1877/1878 г. е изключително сурова, снегът е метър и половина – два, с преспи, виелици и студ от -27 градуса. В тези условия руските, румънски и финландски войни от отряда се изкачват по заснежените урви на Балкана. Макарий организира събирането на товарни животни, които с кервани да подпомагат изкачването на оръдията. В манастира денонощно работи женска хлебопекарна, в магерницата се приготвя храна и ежедневно до войниците се правят доставки. Под личното му ръководство се организира и лазарет за ранени в светата обител. Това е една неоценима помощ за руските войски, която те оценяват в спомените си, писани след приключване на войната, посочи Станчева.
След Освобождението на България архимандрит Макарий се посвещава изцяло на стопанската и строителна дейност в манастира, в резултат на което са построени голяма трапезария, жилищни помещения за поклонници, тепавица, дъскорезница.
През 1885 г. той свиква монашески събор и отпуска за младата българска армия „40 говеда, 40 овце и частно събрано от братята за Червени кръст 3 000 гроша“, разказа Станчева.
Архимандрит хаджи Макарий почива на 6 февруари 1906 година, видял една свободна и обединена България, видял изпълнението на своя блян, мечти и най-голяма борба на революционното, националното освободителното поприще, посочи архимандрит Стефан, наместник на игумена на Троянския манастир.
„Славен е заветът на архимандрит хаджи Макарий, но и труден, защото ние не щем да го следваме. Той изисква много – изисква от нас да положим душите си за душите на своите познати, на своите приятели, именно както свещеното Евангелие ни увещава и съветва“, каза той.
Днес в центъра на родното село на архимандрит хаджи Макарий е издигнат внушителен паметник. Паметта за монаха-революционер пази и зала в Троянския манастир, наречена на негово име. Тя е място за срещи, духовни беседи, събирания, концерти и др.