Паметта за свети Иван Рилски ще остане сред нашия народ, тя ще остане винаги. Паметта за св. Иван Рилски остава и ще пребъде сред българския народ, защото имаме нужда от примери. Дават ни се различни примери, но примерът на св. Иван Рилски е уникален и неговото запазване е гарант и за запазване на нашето българско народностно самосъзнание, каза богословът проф. д-р Иван Желев при представянето на тематичния брой на списание ЛИК за август, посветен на свети Йоан Рилски и на основания от него Рилски манастир.
През тази година се отбелязват 1080 години от Успението на светеца. Навършват се и 1150 години от 876 г., когато се предполага, че той е роден.
Премиерата на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) е в Деня на Успението на свети Йоан Рилски. Събитието се провежда в библиотеката на Рилския манастир и се организира съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и извън страната.
И се радвам на инициативата за този брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция, каза проф. Желев.
Искам да изразя своята признателност към генералния директор на БТА Кирил Вълчев и това не е куртоазия, а е едно искрено чувство на признателност и към него, и към целия екип, който се заема с тези теми. Имам предвид не само този брой на списание ЛИК, който сигурно е уникален по своята тематика, но също така и за една друга вече традиция в публикациите на БТА и това е рубриката „Православен календар“. Това също е белег на тази памет - от паметта за светците в църквата, паметта за празниците на православното християнство и въобще на християнството, отбеляза богословът, който е автор на рубриката „Православен календар“ в БТА.
Проф. Иван Желев говори и за годините, през които Рилският манастир е бил национален музей - от 1961 до 1968 г. „През 1968 г., когато се върна манастирът, бях студент в началото на трети курс в Духовната академия и една група студенти, сред които и Симеон Николов, послешният български патриарх Неофит, се организирахме и защото връзките, и пътуванията тогава не бяха така улеснени като днес, пътувахме с един автобус до Самоков, а оттам - с друг до Говедарци. Накрая от Говедарци тръгнахме с едно преспиване в планината и преминахме цялата Рила планина, за да дойдем в деня, в който се връщаше Рилският манастир. Беше голям празник, имаше народ и паметта не беше погазена или унищожена за тези седем години. Тази група от седем-осем студенти бяхме взели по една икона - хартиена, в рамка, на св. Иван Рилски, и с по една верижка я бяхме сложили на вратовете и на гърдите си. Така влязохме в манастира и ни спряха милиционерите, и ни казаха, че не може така, не може да се носи икона в манастира. Но паметта сред народа остава жива, както вече се изтъкна днес от българския патриарх Даниил и от архиереите“, каза проф. Иван Желев.