Св. Йоан Рилски е може би най-почитаният български светец, на когото до днес българите се уповават, смята изкуствоведът д-р Мария Спиридонова

Св. Йоан Рилски е може би най-почитаният български светец – този, на когото вече много векове, чак до днес, българите се уповават, смята изкуствоведът от отдел "Станка Димитрова" при Регионалния исторически музей в Кърджали д-р Мария Спиридонова. Тя бе гост в пресклуба на БТА в града по повод представянето на новия бой на списание ЛИК, посветено на 1080 години от Успението на светеца.
"Аз съм чувала много свещеници, които казват – вероятно се основават и на някакви писания, че всъщност България е избегнала много тежки моменти именно заради покровителството на свети Йоан Рилски", коментира още тя.
По думите й почитта към светеца и изобразяването му датират много отдавна, но известният на изкуствоведите като най-стар стенопис е този в Боянската църква. Там той е изобразен като отшелник, с дългата бяла брада и с молитвен жест на едната ръка.
"Всъщност това, което е особено важно за свети Йоан Рилски, е да се изобразява като отшелник. Тоест винаги трябва да бъде в монашеско облекло. Винаги се изобразява с дълга бяла брада и с изпито лице, което да показва неговия статут, неговия начин на живот. А жестовете му в различните стенописи и икони се изобразяват по различен начин", обясни Мария Спиридонова.
Тя допълни, че един от жестовете с дясната му ръка е молитвен - благославящ. В нея обаче той е изобразяван също как държи тояга или кръст, което е свързано с неговото почитане и с представянето му като ангел.
В лявата ръка светецът най-често има свитък, който е разгърнат или свит , а на него е изписано или заветът, който оставя на своите ученици, преди да поеме от този свят, или части от Библията с поучения. Има и изображения, на които в тази ръка държи броеница.
А покрай разкритата щампарница в Рилския манастир, в която се отпечатват икони на хартия, които като по-достъпни от рисуваните достигат до повече хора, често в изображенията на светеца се добавят и сцени, свързани с житието му.
Сред изобразяваните сцени от неговия живот са как племенникът му Лука умира, ухапан от змия, а историята на самата сцена е, че въпросният Лука иска да последва пътя на чичо си Йоан Рилски, но баща му, който е брат на светеца, се противопоставя. Той отива при него, за да отведе сина си, но понеже детето вече е поело пътя към Бога, за да не изпадне в изкушения и за да не се върне в светския свят, го ухапва една змия и Лука умира. Сред честите изображения са и изкушенията на свети Йоан Рилски. Като отшелник той е бил постоянно нападан от хора, но и от демони.
"Има различни изображения как е измъчван от дяволите, как го тласкат да скочи от висока скала, как стои пред пещерата и се моли", коментира Мария Спиридонова.
По думите й сред изобразяваните сцени са също как царят отива при св. Йоан Рилски, а светецът като отшелник отказва предлаганите му дарове. В някои от изображенията срещата между двамата е илюстрирана с река помежду им, а те са на двата й бряга. Пренасянето на мощите на светеца, които имат дълъг път от Рилската обител, докато се върнат, както и неговото Успение също са сред често изобразяваните сцени.
„Най-много изображения св. Йоан Рилски има през XIX век, когато започва наистина в много църкви да се изобразява, когато почитането му напуска границите на България – вече дори и в Гърция го почитат от това време. Но най-вече изображенията на светеца ги откриваме в региона около Рилския манастир. Самоковските зографи много често го изобразяват в различни храмове, посветени на свети Йоан Рилски. И може да се каже, че най-пълно житието му е изрисувано в католикона на Рилския манастир", каза още Мария Спиридонова. 
По думите в кърджалийската галерия, въпреки богатата колекция от икони, няма такава на св. Йоан Рилски, а причината е, че те са от Ивайловградско и то основно гръцки, рисувани от гръцки зографи. 
„И всъщност това, което има в региона, е повече от XX век – както тази църква в Крумовград и икони на светеца в различни храмове в областта", допълва още д-р Мария Спиридонова.