Пациент с болестта на Паркинсон ходи почти нормално благодарение на електроди

Пациент, сериозно засегнат от болестта на Паркинсон, вече може да ходи почти нормално благодарение на система от електроди, прикрепени върху гръбначния му мозък, съобщават АФП и Ройтерс.
Това е най-новото постижение на екип от изследователи от Лозана, Швейцария, които вече са успели да накарат парализирани пациенти да ходят отново.
"Сега мога да ходя от една точка до друга, без да се притеснявам как ще стигна дотам. Мога да се разхождам, да пазарувам сам. Мога да правя каквото си поискам", обяснява 62-годишният френски пациент Марк Готие. 
Шестдесетгодишният мъж от около 30 години  страда от болестта на Паркинсон в много напреднал стадий. Той вече не може да ходи, освен с големи затруднения.       Такъв е случаят с почти всички пациенти, когато болестта е напреднала значително. По-специално те страдат от "замръзване" - внезапно блокиране, което често води до падане.
На практика почти не се знае как да бъдат лекувани тези симптоми, които в крайна сметка водят до инвалидизиране на пациентите и те в дългосрочен план са обречени да останат приковани на легло или в инвалидна количка.
Именно това прави случая на Марк изключителен, резултат от медицински подвиг, описан подробно в сп. "Нейчър медисин"  (Nature Medicine). 
Екипът от швейцарски изследователи, ръководен от хирурга Джоселин Блок и невролога Грегоар Куртин, е имплантирал върху гръбначния му мозък сложна система от електроди, известна като невропротеза. 
Резултатът: невропротезата е намалила нарушенията в походката, проблемите с равновесието и замръзването.
Дуото вече е известно с едно от големите медицински постижения през последните години: техният екип направи възможно за неколцина пациенти с параплегия да проходят отново, след като преди това са били лишени от всякакво движение на краката след инциденти.
Този път Блок и Куртин се справят с болестта на Паркинсон в сътрудничество с трети човек, специалист по тази патология: невробиологът Еруан Безар, изследовател във френския Национален институт за здраве и медицински изследвания (Inserm), който пръв тества тази протеза в продължение на няколко години върху маймуни.
Принципът е същият като при парализираните хора. Електродите се поставят на ключови места от гръбначния мозък, за да заместят действието на мозъка.
При пациентите с параплегия инцидентът е прекъснал контакта между мозъка и част от гръбначния мозък. В случая на Марк, както и при пациентите с Паркинсон като цяло, този контакт все още съществува, но самият мозък не функционира правилно поради прогресивно изчезване на невроните, които генерират невротрансмитера допамин.
За да функционира, системата на Блок и Куртин следователно трябва да прави нещо повече от това просто да изпраща електрически стимули. Тя трябва да може да поеме ролята на мозъка, генерирайки стимули в точното време, така че движението да съответства на намеренията на пациента.
При Марк резултатът е налице. Пациентът до голяма степен е възстановил нормалната си способност да ходи, дори това да изисква голяма концентрация. Но освен това, може ли вече да се говори за медицинска революция, от която ще се възползват много пациенти с Паркинсон? Невъзможно е да се каже на базата на един-единствен пациент, още повече че проявите на заболяването могат да бъдат много променливи. Ето защо екипът на Блок и Куртин ще продължи да експеримента върху група от шестима пациенти с Паркинсон.
Предстои да се разбере също и дали подобна иновация, вероятно на много висока цена, ще бъде от полза за възможно най-голям брой хора.
Двамата учени са създали стартъп компания, която да работи за въвеждането й на пазара.   За да бъде оправдана реимбурсация, терапевтичният напредък трябва да бъде потвърден като значителен.
Според невролози, които коментират публикацията в сп. "Нейчър медисин", случаят на Марк е демонстрация на умение, която показва, че подобен подход е осъществим.