Радостта и скръбта бяха в хармония по време на музикален трибют за Грам Парсънс - кънтри-рок изпълнителя, който в събота ще бъде въведен в Залата на славата на рокендрола, 53 години след смъртта си на 26-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.
В легендарния клуб „Трубадур“ (Troubadour) в района на Лос Анджелис снощи прозвучаха песни на Парсънс – от периода му в групата The Byrds, от времето, когато основава The Flying Burrito Brothers, както и от соловата му кариера, изиграла ключова роля за насочването на рока към кънтри звученето в началото на 70-те години.
Песните бяха изпълнени от Елвис Костело, Шерил Кроу, The Black Crowes и – най-вече – от Емилу Харис. В рамките на партньорство, продължило по-малко от две години, Парсънс и Харис създават едни от най-трогателните хармонии, записвани някога, а през 1973 г. Парсънс умира вследствие на свръхдоза.
Преди да изпълни Love Hurts – песен, която мнозина смятат за върха на тяхното сътрудничество – заедно с Майк Кембъл от групата Tom Petty and the Heartbreakers, Харис сподели: „Грам ме научи на тази песен. Пели сме я много пъти“. След това добави тихо, сякаш на себе си: „Но не достатъчно“.
Харис, която е била неизвестна кънтри певица, когато Парсънс я среща в клуб във Вашингтон, е вярвала, че ще пее с него през целия си живот. Вместо това тя изгражда своя собствена блестяща кънтри кариера, а мелодиите, които някога е споделяла с него, подарява на изпълнители като Доли Партън, Линда Ронстад, Боб Дилън, Уили Нелсън и Нийл Йънг. Нейната кариера е част от наследството на Парсънс, а концертът снощи беше почит както към него, така и към нея. Днес 79-годишна, тя изпълни неговите песни заедно с трима членове на Залата на славата – Костело, Кроу и Кембъл, както и с много други музиканти.
Парсънс ще влезе в Залата на славата – съвсем уместно – като носител на наградата за „ранно влияние“ (Early Influence Award). Той никога не е имал хитов запис, но за рок музикантите е бил нещо като магнит, който ги увлича към кънтри музиката. Всеки, до когото се е докоснал, е придобил по-силен привкус на „хонки-тонк“ (традиционен кънтри стил) – от колегите му в групата The Byrds, които се отдават изцяло на кънтрито след неговото присъединяване, до приятелите му от „Ролинг стоунс“, които позволяват на него и групата му The Flying Burrito Brothers да запишат песента Wild Horses още преди самите те да я издадат.
Парсънс се превръща в своеобразен „входен билет“ към кънтри музиката за следващите поколения музиканти и фенове. „Въпреки че времето му сред нас беше твърде, твърде кратко, влиянието му остава неизмеримо“, сподели от сцената дъщеря му Поли Парсънс, която помогна за организирането на трибюта. „Без Грам целият пейзаж на алтернативното кънтри и жанра „американа“ нямаше да съществува в онзи вид, в който го познаваме днес. Той показа на нас, а и на целия свят, че кънтри музиката може да бъде готина, поетична и космическа.“
Костело, който от десетилетия е горещ почитател на Парсънс, разказа, че една от песните, които изпълни в сряда вечер – Big Mouth Blues – не е пял на сцена, откакто е бил на 19 години, а друга – Hot Burrito #1 – не е свирил, откакто е бил на 18.
Крис Робинсън от групата The Black Crowes с гордост отбеляза, че – също като Парсънс – те са от „синия щат Джорджия“. След това, заедно с брат си Рич, той изпълни енергична версия на песента на Парсънс Lazy Days, подкрепен от калифорнийската кънтри-рок група Beachwood Sparks, чиито членове бяха в ролята на „домакинска“ група за вечерта. Накрая всички артисти се събраха на малката сцена, за да изпълнят Wild Horses и песента In My Hour of Darkness, написана от Харис в съавторство с Парсънс. Тя изпя своята част от песента, заобиколена от семейството на Грам, пише още Асошиейтед прес.