Представители на „Музикаутор“, „Филмаутор“, „Артистаутор“ и ПРОФОН представиха дейността си за колективно управление на авторски права

Представители на „Музикаутор“, „Филмаутор“, „Артистаутор“ и ПРОФОН представиха дейността си за колективно управление на авторски и сродни права по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. 
Изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров представи дейността и основните предизвикателства пред организацията, като акцентира върху разграничаването на четирите стълба, по които се финансира културата – преките продажби на културен продукт, държавния и общинските бюджети, колективното управление на права и меценатството.
Той посочи, че „Музикаутор“ е на 34 години и представлява най-старата организация за колективно управление на права у нас, обединяваща над 4000 преки членове. Чрез договорите за взаимно представителство репертоарът обхваща над 95% от световната музика, включително над 30 милиона произведения и над 3 милиона автори.
По отношение на работата с различните пазари Димитров коментира сериозните затруднения с телевизиите, които „почти без изключение уреждат своите авторски права“, но работят по тарифа от 2001 година. „Ние трябва да продаваме, образно казано, труда на авторите, на цени, които не са справедливи“, каза Димитров, сравнявайки цените с тогавашните заплати на народните представители. Трудности има и при кабелното препредаване поради липсата на законов механизъм за актуализиране на тарифите в условия на инфлация.
В сектора на публичните изпълнения Димитров отчете успех благодарение на промяна в законодателството от 2019 г., но посочи, че проблемите остават сериозни. Като пример Димитров посочи, че „над 45% от хотелите в България нямат договори за авторски права“, докато в държави като Турция този въпрос се решава бързо чрез обикновена министерска заповед за преустановяване на дейността при липса на уредени права.
Димитров акцентира и върху редица културни и социални инициативи, финансирани от Културния фонд на организацията – създаването на училищни химни (включително в българските общности в Украйна и Молдова), конкурса за млади творци, платформата Тalent Hub и годишното отпускане на средства за индивидуални проекти в размер на 110 хиляди евро.
В заключение той критикува абсурдите в административния механизъм при разпределението на държавно финансиране, като даде пример с Националния фонд „Култура“, където въпреки изискванията за деклариране на авторските права, в около 30% от случаите те не се уреждат, което принуждава организацията да губи време в съдилищата.
Председателят на Управителния съвет на ПРОФОН Виктор Касъмов представи дейността и приоритетите на организацията и посочи, че ПРОФОН е сдружение с нестопанска цел в частна полза, регистрирано в България, което единствено представлява и защитава интересите на две групи носители на сродни права – продуцентите на звукозаписи и музикални видеопродукции, както и артистите и изпълнителите.
Касъмов обясни, че дейността на дружеството обхваща целия цикъл от разрешение до плащане: лицензиране и разрешаване на използването на звукозаписи и музикални видеозаписи, събиране на дължимите възнаграждения от ползвателите на музика, както и разпределението и изплащането им към продуценти и артисти – членове и нечленове на ПРОФОН.
По думите му мащабът на дейността превръща организацията в инфраструктура за музикалния пазар, като тя представлява 90% от българския и световен музикален репертоар.
В дружеството членуват 562 директни български и чуждестранни лица – от Андреа Бочели и Лили Иванова до Дара, над 30 000 независими чуждестранни лейбъли и продуценти, както и трите световни мейджър компании (Universal Music Group, Sony Music Entertainment и Warner Music Group). ПРОФОН си партнира с международните организации IFPI и SCAPA и е сред учредителите и членовете на сдружението „Копи-Бг“, свързано с компенсационните възнаграждения при лично копиране.
Касъмов подчерта, че проблемите, които колегите му от другите организации са споделили, са напълно адекватни и за техните членове, и изведе четири основни законодателни приоритета - създаване на работещи правила за договаряне на тарифите, гарантиращи тяхната навременност, ефективност, ясна рамка и работещ процес за провеждане на тарифните преговори, утвърдени бизнес практики, методика за ценообразование и тарифиране, основани на стандарти и резултатност, завършващи с приемане на тарифи, въвеждане на задължителен контрол върху уреждането на правата в търговските обекти при тяхната категоризация, както и контрол върху публичното изпълнение на музика от общините и справедливи възнаграждения и балансирано представителство в частното копиране чрез работещ механизъм за събиране и разширяване на кръга на задължените лица.
Освен основната си дейност, ПРОФОН финансира представителни организации на продуценти (БАМП, АМНИП) и на артисти и изпълнители (БМА), като сумата за 2024 г. възлиза на 265 872 евро, а за 2025 г. – на 352 791 евро. Чрез тези фондове се подкрепят антипиратска дейност, кариерни и образователни инициативи, износът на българска музика на международния пазар, както и различни културни и младежки проекти.
Изпълнителният директор на сдружение „Артистаутор“ Симеон Христов каза, че то се занимава с колективното управление на правата на артисти изпълнители в България. В организацията членуват над 450 професионални български артисти изпълнители от две основни категории: изпълнителите на роли в аудио-визуални произведения и артистите, работещи в дублажа, които адаптират чуждестранни филми и сериали на български език.
„Основна цел на „Артистаутор“ е да създава условия, при които актьорите да имат възможност да получават справедливи възнаграждения при последващо използване на аудио-визуални произведения с тяхно участие“, каза Христов. По думите му за постигането на тази цел сдружението работи в няколко направления. Разработва предложения за законодателни промени и създаване на работеща нормативна база, води преговори с организации за колективно управление в процеса на утвърждаване на тарифи в различни категории права, събира, разпределя и изплаща дължимите от ползвателите възнаграждения на съответните правоносители, осигурява правна защита на членовете си.
„За отделния творец е практически невъзможно да следи кога и къде се използват неговите изпълнения“, отбеляза Христов и допълни, че за медиите също е непосилно да сключват индивидуални договори с всеки правоносител.
По думите на Симеон Христов основните затруднения, които „Артистаутор“ изпитва в упражняването на дейността си, идват от нормативната уредба, в която остават неясноти и практически затруднения. По думите му първият и основен проблем е неработещата процедура по утвърждаване на тарифи, определяща размерите на възнаграждения от различни категории права. Вторият проблем са договорите по поръчка.
Изпълнителният директор на „Филмаутор“ Мария Палаурова обясни, че организацията й представлява над 1500 български правоносители (режисьори, сценаристи, оператори и продуценти) и над 180 000 по силата на договори за взаимно представителство. Палаурова акцентира върху ролята на защитата на авторските права за развитието на културната индустрия и каза, че не е вярно, че колективното управление е административна тежест, като посочи, че то осигурява правна сигурност на ползвателите, и изведе основните проблеми - липсата на работещ механизъм за определяне на тарифите за кабелно препредаване, водещ до милиони евро пропуснати ползи, както и неработещата нормативна уредба при частното копиране.
След представянето последваха изказвания и дебат сред членовете на комисията. Зам.-председателят на комисията Йорданка Фандъкова благодари за презентацията, отбеляза полезността на подобни предварителни запознавания и попита дали организациите работят съвместно с Министерството на културата по подготовката на новия законопроект. В отговор Палаурова уточни, че процесът е в застой и от август няма движение по изпратените от тях становища.
По думите на депутата от ГЕРБ-СДС Тома Биков „готов законопроект е съществувал още от предходната година, но основният проблем е липсата на политическа воля и неработещата комисия за тарифите, заради което печелят телекомите и разпространителите“. Биков призова министерството да внесе закона, като подчерта, че политическият орган трябва да вземе решение, а ако това не се случи, парламентът може сам да го внесе и да приеме текстовете.
Председателят на комисията Антон Кутев подкрепи позицията, че материята не е толкова сложна и пое ангажимент, ако Министерството на културата не внесе законопроекта в срок до нова година, комисията да поеме инициативата и да го внесе сама.