Пламъкът на комерсиалното е по-силен от пламъка на бъдника днес, казва проф. Николай Ненов

Пламъкът на комерсиалното е по-силен от пламъка на бъдника днес и тъй като той е този, който изкушава и е по-бляскав, е изпитание за нас самите към кое да се насочим - към бляскавото или към нещо друго, което пък може да ни стопли. Това каза в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.
Бъдни вечер - преди и сега
"По наследство празниците у нас винаги се случват в деня преди. Коледа е на 25-и декември, както знаем, но празнуването в семейството, в селото, в колектива изобщо като цяло е този в деня, в нощта преди Коледа. Бъдни вечер е много важен и тачен от всички празник. Тогава се събира семейството на едно място. Както знаем от описанията, на този ден на пода се постила слама, за да покажем съпричастност. Защото сламата е била в яслата на Исус в пещерата, където се е родил. На трапезата трябва да има нечетен брой ястия, а сред тях да има и почти от всички плодове, което семейството или селото произвежда. По този начин, както казва проф. Анчо Калоянов, като в Ноев ковчег се събира цялото семейство и така преминава от старото към новото, от старата година към новата година и се включва в нов цикъл от време", обяснява проф. Ненов.
По думите му Бъдни вечер има още множество важни елементи, сред които не трябва да забравяме и бъдника.
"Това е онова обредно дърво, което се отсича в гората. Понякога в него се слага миро, масло и се оставя да тлее в огнището. Названието на този бъдник днес се свързва с бъдещето, разбира се, но изследователите виждат в него остатъци от някогашната индоевропейска митология. Това е змеят, който изгаря в огнището. Защото знаем за всички индоевропейски народи, сред които сме и ние, че основният мотив в митологията им е битката между змеебореца и змея", обяснява ученият.
Проф. Ненов казва, че на Бъдни вечер не може и без коледарите. Мъжкото коледно пеене е изключително важно, за да се състои това преминаване на социума в новото време и разделянето със старото.
"Умирането на старата година и раждането на новата, осмислена в християнски план като Рождество Христово, се случва чрез благослова, чрез песенния благослов на младите момчета, които също преминават в друг социален статус. До този момент са били млади мъже, ергени, но вече полово зрели, а след коледуването имат право и да се женят. Така след Ивановден те могат вече да мислят и за намирането на невести, на булки. Още докато коледуват, оглеждат в отделните семейства кои са момичетата за женене, затова им пеят и специални песни", казва проф. Ненов.
По думите му съдържанието на песните от коледния песенен цикъл е много по-важно, отколкото дали ще бъдат предназначени за един или друг член от семейството. По-важно е какви персонажи съдържат тези песни.
"Мотивите и персонажите всъщност изграждат коледната митология на българите. Там виждаме целия свят от светците, от Света Богородица и Господ, но виждаме и митологични остатъци, които само фолклористите разчитат. Те са важни, защото обогатяват нашата култура - т.е. чрез мъжкото коледно пеене ние показваме някогашния свят на българите и тяхната форма на мислене в езическите времена, но показваме естествено и християнската същност. Ние сме повече от 1100 години християни и е съвсем нормално да пеем и да се радваме на Рождеството на нашия Бог", обяснява професорът.
Според него дори и само дотук да спрем - виждаме големия смисъл от тези обредни практики, които помагат на семейството, на индивида и на социума като цяло да преодолее тази криза, този свършек на света и раждането на новия свят.
"Днес - за радост или пък не, разчитаме и друга тема. Комерсиалният свят се е фокусирал върху Коледа. Нямаме обреди. Самата Бъдни вечер не от всички се осъзнава, че това е празникът, който трябва да отбелязваме. Така някои го почитат вечерта на 24-и, а други предпочитат Коледа на 25-и. Въпросът е голям - кога да се раздават подаръци и за малки, и за големи. Така или иначе всеки може да направи своя избор", казва проф. Ненов.
По думите му наследеното от миналото е важно, но преосмислянето му днес все още не е свършило.
"Ние все още сме в някакъв преходен период по отношение на този тип празник на Коледа. Причината е, че и комерсиалното ни залива, а и всичко онова, което вече е като тип градска култура при това нерелигиозна. Това насочва погледите към Коледа, а не към Бъдни вечер, която може да се каже, че до голяма степен сякаш е остаряла, но не я прави маловажна. Причината е, че в нея има и етническа специфика. Празникът е характерен с нещо и за българите. Да, мнозина народи имат естествено своята Бъдни вечер. Но при нас това, което е важно, разбира се, е мъжкото пеене по Коледа. То ни прави различни от всички останали, защото показва спецификата на българското", казва проф. Ненов.
Според него има какво да се направи, за да се съхрани коледуването.
"Обмисляме да формираме обща кандидатура за коледуването и мъжкото пеене по Коледа като "Живо човешко съкровище". Разбира се, все пак живеем в 21-и век и това да имаме много и различни форми на празник не е загуба, а богатство", споделя директорът на Русенския музей.
Как се променят обичаите за Бъдни вечер през годините?
Проф. Ненов казва, че във всяко отношение виждаме развитието на обществото. Обичаите са важни за някого, който смята, че ако не ги изпълни, неговият начин на живот няма да бъде успешен. Това означава, че в тях има и вяра, има и магия.
"И ако хората вече не вярват, че ако кажат обредно слово - изпято или пък изречено на Бъдни вечер, то ще им помогне, те спират да го правят. И от тази гледна точка, след като спрат да го правят, ще се появи нещо ново, което ще замести старото. Дори ще се промени самият ден на празнуването - не толкова на 24-и, колкото на 25-и декември. Затова има множество причини. Едната е урбанизацията - животът в града, който не изисква от хората в него да подчиняват своя труд на сезоните и на циклите от годишните времена. Работата на земеделците винаги е свързана със сезоните. Хората в селата навремето са били много по-тясно свързани с ето тази вяра, която е безспорно част от културата на земеделците. Съвременното общество има друг ритъм, който не съвпада с ритъма на вселената, на природата, поради което идват и промените", казва проф. Николай Ненов.