Той припомни разказа от църковното предание за младия воин от Мала Азия, загинал мъченически за вярата си в Христа в началото на ІV в. „След изтезания и продължителен престой в затвора го изгорили жив на клада. В житието на светеца е казано, че Теодор се качил на кладата без всякакъв страх и без всякакво съмнение. Той не пожелал да се откаже от Господа, нито мъченията, нито заплахите със смърт не го склонили към предателство. И самата смърт той е приел спокойно и мъжествено“, каза владиката.
По думите му, знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, император Юлиан, наречен Отстъпник заради усилията му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника в Константинопол да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят, но св. Теодор Тирон се явил на местния епископ и чрез него известил на християните за замисъла на императора. Така по негов съвет, вместо продуктите, които те обикновено използвали за храна, сварили жито, което подсладили с мед, и вкусвали само тази храна, която получила наименованието „коливо“. „Неслучайно паметта на св. великомъченик Теодор се отбелязва в първата седмица на Великия пост – както той е помогнал на тези древни християни да не изпаднат в грях, въздържайки се от храна, която не трябвало да вкусват, така и сега той ще помогне на нас, грешните, по време на Великия пост да не се подаваме на възникващите много изкушения“.
Пловдивският митрополит подчерта, че храмът „Св. Климент Охридски“ има голямо значение в неговия живот. „Той беше първият храм, който осветих през 2007 година, когато бях избран и интронизиран за пловдивски митрополит. Това е храм, посветен на всебългарския закрилник и покровител – св. Климент Охридски, първия епископ на българския език“, каза той, допълвайки, че храмът има голямо значение за миряните. „Храмът е небето на земята, защото неговото предназначение е да ни издигне от земята на небето. Храмът влияе на всичките чувства на човек. Защото ние, човеците, сме чувствени... Храмът е рай на земята. Колко хубаво е, че този храм вече е благоукрасен“, каза владиката.
Според него хората и Църквата биха могли да се сравнят с кораб. „Често пъти сте чували да се казва за живота – животът е море, животът е океан, той е стихия. Има и бури, и водовъртежи. Корабът, който ние наричаме Църква и на който капитан е сам Господ Иисус Христос, никога няма да потъне. Никога. Със сигурност някои от вас са умели плувци, но колкото и да умее човек да плува, няма да може да преплува океана. Не е възможно. Обаче ако намери място на палубата на този кораб, ще стигне до отсрещната цел, а там е Царството Божие. Ако този храм е толкова красив в тази си благоукраса, вие представяте ли си какво е раят? Раят Господен, за който е казано: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало онова, що Бог е приготвил за ония, които го обичат. Обичайте Господа. Защото Бог е любов“, заяви той.
Пловдивският митрополит Николай пожела благоприятно пътуване през нелекия път на Великия пост на вярващите и ги призова да запомнят три неща: пост, покаяние и молитва. „Ако ние изпълним тия три неща и извървим достойно останалото време от поста, няма да го пропилеем“, посочи той.
Пловдивският митрополит поздрави и отец Тодор по случай неговия имен ден, дарявайки го с набедреник – свещена одежда, която се носи на дясното бедро и символизира меч. „Ние искрено те обичаме и високо ценим и вярата ти, и надеждата ти, и любовта ти. Не се съмнявам, че ти имаш всичко, защото и думите на апостол Павел, и нашият живот доказват това, което той е признал пред целия свят: „Нямам нищо, а всичко притежавам“. Това е съдбата на апостолското служение“, обърна се към него владиката и му благодари за изрядното му досега служение.
Архонтът на Пловдивската света митрополия Георги Гергов, кметът на район „Западен“ Тони Стойчева и бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров, които присъстваха на литургията, получиха благодарности за тяхната подкрепа за обновлението на православния храм „Св. Климент Охридски“.
В съслужение с митрополита бяха: епископ Белоградчишки Поликарп – викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Евтимий и други.
Песнопенията бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.