Под офшорните вятърни турбини изследователи отглеждат морски дарове


Съчетаването на вятърни турбини в морето с промишлено отглеждане на миди и водорасли е в процес на разработка от шведски и датски изследователи, съобщава АП.
В малка лодка, поклащаща се във вълните между високите офшорни вятърни турбини, изследователи в Балтийско море се протягат към студената вода и изваждат дълги въжета, опънати между пилоните, върху които растат миди и водорасли.
Това е част от усилията за проучване на многобройните приложения на отдалечените вятърни паркове в морето, като например производството на пресни морски дарове.
Четиригодишният проект, ръководен от шведската държавна енергийна компания „Ватенфал“ (Vattenfall) и датския Университет в Орхус, стартира през 2023 г. край датското източно крайбрежие в най-големия вятърен парк в Скандинавия – „Кригерс Флак“ (Kriegers Flak). Първата реколта от морски дарове е събрана само 18 месеца по-късно и вече показва признаци на ранен успех.
„Съществува все по-голяма конкуренция за пространство на сушата и в морето“, казва  Анет Брун от Университета в Орхус, която ръководи проекта. „В една област можем да произвеждаме както енергия без изкопаеми, така и храна за нарастващото население“, добавя тя.
С капацитет от над 600 мегавата, „Кригер Флак“ може да захранва с енергия до 600 000 домакинства. Неговите 72 турбини доставят чиста енергия до близките Дания и Германия на юг.
Изследователите обаче виждат и друг потенциал в рамките на площта от 132 кв. км на парка. Водата между въртящите се турбини е превърната в експериментална подводна ферма за морски дарове. По четиристотинметровите въжени линии, разположени между турбините, се отглеждат водорасли и миди. Наскоро водораслите бяха събрани за първи път.
„Водораслите и мидите са нискотрофични аквакултури, което означава, че могат да се произвеждат без използване на торове. Те поемат хранителни вещества от морето и произвеждат здравословни храни“, казва Брун. 
Скорошно моделиране на Университета в Орхус показва, че тонове пресни морски дарове могат да се произвеждат годишно, като се използва само една десета от площта на вятърния парк в Дания. Учените са уверени, че ползите могат да надхвърлят производството на храна - културите от миди и водорасли ще помогнат за подобряване на качеството на водата и за улавяне на въглерод.
„Това са култури, които живеят от това, което поемат от морето и по този начин те улавят емисии, вместо да изпускат такива“, обяснява Брун.
Изследователите казват, че сега е моментът да се разработят насоки, които да насърчат компаниите да планират многостранното използване на океана, тъй като европейските държави масово увеличават производството на чиста енергия от вятърни турбини.
Понастоящем усилията са в ограничен мащаб, но учените се надяват скоро да пренесат знанията си в екстремните условия на Северно море и евентуално да ги разширят до производство на морски храни с търговска цел.

Созопол

„Цената на успеха“ на Пламен Петров и среща в памет на Михаил Заимов бяха сред акцентите в третия ден на „Аполония“ в Созопол

Концерти, театрални събития, литературни и професионални срещи бяха днес в програмата на 42-рите Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол. В...

Видин

Средновековният фестивал „Бъдинъ“ във Видин представя историята на бдинския владетел Охтум

В крепостта Баба Вида във Видин се провежда 14-ото издание на средновековния фестивал „Бъдинъ“, който тази година е под наслов...

севлиево

Втори ден продължава рок фестивалът под стените на крепостта Хоталич край Севлиево

Втори ден продължава рок фестивалът под стените на крепостта Хоталич край Севлиево. Днес на сцената край средновековната крепост се изявяват...

Вашингтон

Интензивното каране на колело намалява неблагоприятното въздействие на недоспиването, показва изследване

Учени от Канада са установили, че само 20 минути интензивно каране на велосипед подобряват паметта при недоспали хора почти толкова...

Залцбург

Австрийски връх загуби статута си на трихилядник, постигнат по изкуствен начин, а също и името си

Върхът Гратер, изкуствено издигнат през 1988 г. с камъни до 3000 метра и кръстен на картографа и глациолог Волфганг Пилевицер,...

Рим

Катедралата и кметството в Кремона пострадаха при бурите, опустошили Северна Италия

Силни бури нанесоха щети на исторически сгради в северноиталианския град Кремона, включително на средновековната катедрала и кулата на кметството, съобщава...