Подаден е проект за възстановяване на съществуващите стенописи и доизографисване на храм „Св. Димитър“ в Шивачево

Подаден е проект за възстановяване на съществуващите стенописи и доизографисване на храм „Св. Димитър“ в Шивачево, област Сливен, каза отец Цветан Димитров, свещеник в църквата. Храмът, изграден през 1858-1859 година, е свързан с историята на града и с личности, оставили следа в националната история, сред които и поп Харитон, разказа отецът.
Поп Харитон е служил в „Св. Димитър“ в продължение на четири години, като според разказа на отец Цветан това е било от 1872 година. Пребиваването му в Шивачево е свързано с период от живота му, предхождащ участието му в борбите за национално освобождение.
По думите на отец Цветан поп Харитон бил човек с буен характер и по време на престоя си в Шивачево влязъл в конфликт с местни турски първенци. Това го поставило в опасност и се наложило да напусне района. В разказа си свещеникът споменава и млад човек, който му помогнал да намери пътя към Дряновския манастир.
Историята на поп Харитон е само една от следите, които храмът „Св. Димитър“ пази от миналото си. Според разказа на отец Цветан зад изграждането на храма стои инициативата на местни жители, които търсят разрешение за построяването на църква. Отец Цветан разказва и за находчивостта на шивачевци при подготовката на строежа. Докато се очаквало разрешението, местните започнали да подготвят мястото и основите, като в крайна сметка църквата не е била вкопана, както са градени православните храмове навремето в империята. Тази част от историята е запазена в местната памет като свидетелство за желанието на хората да имат свой храм.
От освещаването на църквата до днес храмът не е оставал без богослужение и свещенослужител, разказва отец Цветан. Самият той е част от свещеническа традиция, свързана с неговия род. По думите му в семейството му има монаси и свещеници, а негови близки са служили в духовното поприще.
Историята на храма е свързана и с местната общност. По думите на отец Цветан Шивачево е формирано от шест основни рода, които с течение на времето са се разраствали. Тези родове са били част и от живота на църквата, а възможностите на местните хора са определяли и начина, по който храмът е бил оформян и поддържан.
В църквата се съхранява и дървен иконостас, който според отец Цветан е свързан с традицията на Тревненската художествена школа. Той отбелязва, че при старите икони не е било задължително върху всяка от тях да има подпис на зографа и затова днес трудно могат да бъдат установени имената на всички майстори.
Сегашните стенописи в храма са по-нови. По думите на свещеника те вероятно са от 70-те години на XX век. При обновяването старите изображения са били замазани, а върху тях са направени нови стенописи.
През последните години храмът е претърпял цялостен ремонт. Обновени са покривът и подът, извършена е импрегнация на иконостаса и са извършени дейности по външната част на сградата.