Авторите му от Калифорнийския университет - Ривърсайд са установили, че газовите гиганти от типа на Юпитер могат да възпрепятстват появата на живот на други планети, изтласквайки скалисти светове с размерите на Земята от първоначалните им орбити.
Компютърни симулации показват, че ако в близост до Земята имаше много големи планети, тя трудно щеше да остане обитаема.
Слънчевата система остава щастливо изключение от правилото, тъй като в нея Юпитер действа по-скоро като защитник, отколкото като космически "хулиган". Учените обясняват, че мощната му гравитация отклонява астероиди и комети, които иначе биха представлявали опасност за нашата планета.
Въпреки това, ако газовите гиганти се намираха по-близо до Земята или бяха повече, подобно въздействие може да изхвърли нашия свят извън обитаемата зона, в която условията позволяват съществуването на вода в течно състояние и в резултат на това живот на повърхността на планетата.
"Има само няколко избрани области, в които гравитационното привличане на гигантите не би могло да изхвърли скалиста планета от орбитата й и да я изпрати директно отвъд пределите на обитаемата зона", казва астрофизикът и авторът на изследването Стивън Кейн.