Авторката благодари на Община Добрич за оказаната финансова подкрепа, подчертавайки, че в днешно време издаването на книга е трудно и всяка подкрепа за българските автори е особено ценна. Тя изрази признателност и към Художествената галерия в Добрич, както и лично към директора Недко Недков за предоставеното пространство за литературната среща.
По думите на Георгиева стихосбирката има ретроспективен характер и се връща към спомена, миналото и човешката потребност да търси себе си между вчерашния и днешния ден. Тя каза, че голяма част от стихотворенията прекрачват границата между минало и настояще, а основната идея на книгата е, че човек не бива да забравя откъде е тръгнал. „Миналото е основа, миналото е фундамент и то трябва да се помни“, каза поетесата пред гостите в залата.
По време на събитието прозвучаха стихове от книгата, рецитирани от Светлана Попова. Авторката отбеляза, че поезията оживява по различен начин, когато бъде изречена от друг човек, а художественото слово дава нов прочит на текста.
Атанаска Георгиева направи и паралел между литературата и изобразителното изкуство, като подчерта духовната близост между писатели и художници. Според нея писателите „рисуват картини с думи“, а художниците – с багрите на палитрата, като и двете изкуства носят послания към своята публика.