„Стихове на Диманов са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента. Лауреат е на конкурса „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009). Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010), получава Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015).. Член е на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 година. През същата 2018 година инициира възстановяването на Клуба на журналистите в София.“, посочи Цонева.
Поетът Ивайло Диманов е роден през 1956 г. в София. Има висше филологическо образование. Името му е знаково в историята на българската журналистика, посочват от библиотеката. Диманов е бил главен редактор на вестник „Пулс“. Пише поезия от юношеството си, свири на китара, създава много от текстовете и музиката за собствените си песни.
Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019), „Танцувай с мен, Самота“ (2020). Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на сборника с театрална критика „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009). През 2015 г. излиза и музикалният му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!", допълват от библиотеката.