Поезията преражда тялото и душата, казва поетесата Мария Маринова

Десетки почитатели на поезията изпълниха тази вечер музейното пространство „Дом Дора Габе“ в София за премиерата на стихосбирката „Планета неоткрита“, сътворена от поетесата Мария Маринова. Изданието е на „Аб“, а редактор и автор на предговора е поетът Атанас Звездинов. Премиерата е част от традиционния литературен салон „Дора Габе“, припомниха организаторите.
Събитието се водеше от Добрин Финиотис – уредник на музея, който подчерта, че Мария живее в Сандански, но е родена в Добрич: „Неслучайно представяме книгата тук, защото някога Дора Габе казваше: „Аз нямам свои деца, но всички деца на България, където и да се намират, са мои внуци“.
За пътя, по който поетичното томче достига до читателите, говори издателката Ана Боянова: „Не познавах до миналата година Мария, но когато прочетох ръкописа, разбрах, че тя е написала съдбовна книга. Тя е творец, който, бидейки библиотекар, се е докоснал до мъдростта на множество книги. Основните ѝ теми са любовта и смъртта, но преплетени с нормалните човешки отношения – тя пише за родителите си, дъщеря си и внучката; за болките, стремежите, разочарованията... Всичко това присъства като поанта на целия ѝ живот, като друго ниво на познание. Четем изключително красиви стихове – с ритъм и рима. Тя олицетворява себе си като планета неоткрита! Знаково е стихотворението „Богородице, майчице мила“ и си мисля, че то трябва да се изучава в училище“.
Мария Маринова каза, че е написала повечето от творбите по време и след тежкото си боледуване от рак: „Това са най-искрените ми стихотворения. Написах ги не само заради себе си, а и да помогна на други хора, които имат здравословни проблеми. В един такъв миг човек трябва да има сила и желание да се бори. Когато лежах след тежка операция, осъзнах, че не трябва да се отчайвам. Безкрайно благодаря на дъщеря си, която пристигна от Испания и през цялото време се грижеше за мен. Направи всичко възможно да ми помогне, за да изляза от черната дупка. Без близки и приятели човек не може да оцелее в този свят. Чрез поезията всеки ден изтривах болката, прераждах тялото и душата си“.
Поетът Атанас Звездинов припомни, че преди 40 години става редактор на първата книга на Мария Маринова. Оттогава досега тя е издала 22 книги – за деца и възрастни. По много от нейните стихове са създадени поп песни и фолк песни. Звездинов говори също за последователността на творческото развитие на авторката, за пътуващите мотиви и идеи от една в друга книга, за да се стигне до драматичното себераздаване в настоящата стихосбирка: „Равносметката, която се прави в миговете между тук и отвъд, придобива съдбовна стойност и отеква като художествено внушение. В тази поезия има възходи и падения, но няма отстъпление и отчаяние. Тя е опит да се осъзнае единството на света и от това единство да се извлече вяра“.
В събитието се включиха поетът Венко Евтимов със спомени за Дора Габе, поетът Александър Крумов и певецът Венцислав Пенев, който изпълни песента-химн на град Нови Искър, създаден по стихове на Мария Маринова.