Чрез покаянието ние сами си отправяме предизвикателства, критически се запитваме как живеем, как мислим, какво става в душата ни, каза още свещеникът.
Пред вярващите той припомни притчата за митаря и фарисея, влезли в храма да се помолят. Фарисеите били евреи, запознати с църковния и с гражданския закони, отличавали се с набожност, постоянно шепнели молитви. Митарите били събирачи на данъци за Римската империя и затова не били уважавани и харесвани от евреите.
В храма фарисеят благодарил на Бога, че не бил като другите, че изпълнявал всички предписания на закона, че живеел благочестиво. „Той казал нещо повече, сравнил себе си с друг човек – митаря, който също бил в храма. Ето това сравнение на себе си с другите, че другите са по-лоши, е причината за осъждането на фарисея. Той си тръгнал по-малко оправдан от храма, отколкото митаря, който с никого не се сравнявал, но напълно осъзнавал своята греховност и неправедност. Митарят нямал никакви думи, с които да се оправдае пред Бога, но от чисто сърце казал само едно: „Боже, бъди милостив към мен“. Заради тази молитва, изпълнена с дълбоко и искрено покаяние, с осъзнаване на своето недостойнство, митарят излязъл от храма, оправдан повече, отколкото фарисея“, каза отец Милен.
„Горделивостта и осъждането на ближния загубват всички останали добродетели. Тази проста истина научаваме днес в предверието на Великия пост чрез дивния евангелски тест. Историята за митаря и фарисея ни показва, че никакви добродетели, свързани с нашия религиозен живот, не трябва да се възприемат от нас като нещо, което ни спасява автоматически“, подчерта духовникът.