Половината от световното население е преживяло допълнителен месец на екстремна жега заради климатичните промени, сочи анализ на експерти

Около 4 милиарда души – приблизително половината от световното население, са преживели поне един допълнителен месец с екстремни горещини между май 2024 г. и май 2025 г. поради климатичните промени, причинени от човешка дейност, сочи нов анализ, цитиран от АП.
Според съвместен доклад на референтната мрежа „Уърлд Уедър Атрибюшън“ (World Weather Attribution), независимия изследователски център „Клаймът Сентръл“ (Climate Central) и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, екстремната жега е довела до заболявания, смъртни случаи, загуби на реколта и претоварване на енергийните и здравните системи.
„Макар че наводненията и циклоните често доминират в медиите, горещините са безспорно най-смъртоносното екстремно климатично явление“, се казва в доклада. Много от жертвите на жегата не се регистрират или се приписват на други здравословни състояния като сърдечни или бъбречни заболявания.
Учените са използвали рецензирани методи, за да анализират до каква степен климатичните промени са повишили вероятността от екстремни горещини. В почти всички страни по света броят на дните с рекордни температури се е удвоил спрямо един хипотетичен свят без климатични промени.
Карибските острови са сред най-сериозно засегнатите. В Пуерто Рико, американска територия, са отчетени 161 дни с екстремна жега – в сравнение с 48, ако нямаше климатични промени.
„Животът на открито стана невъзможен“, казва Шарлот Госет Наваро, главен директор за Пуерто Рико на „Хиспаник Федерейшън“ (Hispanic Federation) – неправителствена организация, която се фокусира върху социални и екологични въпроси в латиноамериканските общности. Тя разказва, че миналото лято редовно е чувствала замайване и физическо неразположение заради горещините.
Наваро допълва, че често има прекъсвания на електрозахранването в Пуерто Рико – резултат от години на занемарена поддръжка и щетите от урагана Мария през 2017 г. „Ако си относително здрав, е просто неприятно. Но ако имаш здравословни проблеми, това може да е смъртоносно“, подчертава тя.
„Вълните от горещина са тихи убийци“, казва Фридерике Ото, доцент по климатични науки в „Импириъл Колидж“ - Лондон и съавтор на доклада. „Хората не умират на улицата – те умират в болници или в слабо изолирани домове, затова често не се забелязва колко сериозна е заплахата“, допълва тя.
Най-засегнати от горещините са уязвимите групи – хора с ниски доходи, възрастни и страдащи от хронични заболявания. В доклада се отбелязва, че температурите, регистрирани в Централна Азия през март, в Южен Судан през февруари и в Средиземноморието през юли 2024 г., не биха били възможни без влиянието на климатичните промени. В Мароко загиват най-малко 21 души, след като температурите достигат 48 градуса по Целзий през юли.
„Хората усещат, че става по-горещо, но не винаги разбират, че това се дължи на климатичните промени“, казва Руп Сингх, експерт по урбанизация и климатични рискове към Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.
„Необходими са спешни действия: по-добри системи за ранно предупреждение, планове за действие при горещини и дългосрочно планиране в градските райони, за да се справим с това нарастващо предизвикателство“, добавя той.
Все повече градове по света – особено в Южна Азия, Северна Америка, Европа и Австралия, въвеждат стратегии за борба с екстремната жега. В Марсилия, Франция, например, е стартирана инициатива за засаждане на дървета с цел създаване на сенчести пространства.
Докладът препоръчва редица мерки като мониторинг и докладване на екстремни температури, спешна медицинска помощ, охлаждащи центрове, актуализирани строителни норми, правила за безопасна работа при високи температури и климатично устойчиво градско планиране.
Учените обаче предупреждават, че ако не започне постепенно премахване на използването на изкопаеми горива, горещините ще стават все по-интензивни и чести, а дори и най-добрите защитни мерки ще губят бързо своята ефективност.