Една от причините младите хора да не пишат правилно на български език е, че часовете по граматика в училище са недостатъчни, каза пред БТА Евелина Гечева, инициатор на кампанията „Бъди грамотен“ на портала за образование, наука и култура „Академика БГ“. Днес Варна е домакин на правописния маратон, а провеждането му е подкрепено от Общината в крайморския град.
Младите хора учат много чужди езици, но за да знаеш чуждия, първо трябва да знаеш много добре собствения си език, граматиката му и да пишеш правилно, посочи Гечева. Тя уточни, че проблемът с липсата на достатъчно часове по граматика в училище е от много години. Като други фактори за влошаването на правописа на български език тя посочи съдържанието на учебниците, честите промени, които се правят в изписването на една и съща дума, противоречията между учебниците, речниците и помагалата.
Академична граматика на българския книжовен език не е издавана от 80-те години на миналия век, каза Гечева. Според нея не е редно междувременно да излизат нови речници, защото излиза, че се публикуват подзаконови актове без наличие на закон. Според Гечева би трябвало езикът да се съхрани като консервативна система, макар че в него закономерно навлизат нови думи, защото не могат да бъдат заменени с български.
На въпрос кои правила затрудняват най-много пишещите на български, експертката посочи, че такива са пълният член, двойните съгласни, "о" и "у" в началото на думата. Все по-големи затруднения създава и употребата на "й", каза Гечева. Според нея всички тези затруднения се дължат и на факта, че все по-малко се чете. Много е важно да осъзнаем всички ние, като общество, че трябва да възпитаваме децата си да четат, подчерта Гечева. Според нея през последните години започва да се обръща повече внимание на книгите и то благодарение не на учебните програми, а на усилията на издателите, на учителите, на хора, ангажирани със словото. Благодарение на тези съвременни будители все още има правилно пишещи българи, посочи Гечева.
Тя коментира и новата идея на „Академика БГ“, насочена към опазването на родните легенди, за която се търси финансиране. Лошото е, че легендите се забравят, а все повече хора гледат на тях като на екзотика, посочи Гечева. Тя подчерта, че тези предания са български и са предавани векове наред. За съхранението им няма интерес от страна на държавните институции, а опазването им се дължи на ентусиасти - учители, читалищни и музейни дейци, краеведи, етнографи, посочи Гечева. И уточни, че идеята на „Академика БГ“ е да събере легендите на едно място и те да бъдат достъпни онлайн.
Целта ни не е комерсиална, но ако я реализираме, би могла да послужи и на туристическия сектор, каза още Гечева. Според нея всяко място у нас е напоено с легенди, но все още бизнесът не се възползва от това богатство, както е в Гърция. Из цялата ни страна има интересни скални образувания, те присъстват като природни забележителности в интернет, но легендите за тях не се знаят, а това би могло да увеличи много интереса на хората, допълни Гечева. И подчерта, че както кампанията „Бъди грамотен“ има за цел да възпитава любов към българския език и правилното писане, така и инициативата за събирането на легендите може да допринесе българите да се гордеят с наследството си в слово.