Праисторически лед, съхраняван в Копенхаген, помага за по-доброто разбиране на еволюцията на климата

Праисторически лед, съхраняван в гигантски хладилник в предградие на Копенхаген, помага за по-доброто разбиране на промените в климата, съобщи АФП. 
Това са архиви, благодарение на които разбираме промените в климата още от праисторическия период и активността на човека през последните 10 000 години, каза пред АФП Юрген Педер Щефенсен, професор по глацилогия от университета в Копенхаген. Той изучава проби от ледницикови ядра от 43 години. Щефенсен работи между Гренландия и Копенхаген, а администрирането на ледената "библиотека" е негова задача от 1991 г. Тя съдържа общо 25 км проби и това я прави сред най-важните хранилища в света. Частите от лед не са замръзнала вода, а компресиран сняг. "Въздухът между снежинките е уловен под формата на мехурчета и този въздух е на същата възраст като леда", казва Щефенсен. Температурата в преддверието е минус 18 градуса по Целзий, а в залата за съхранение на 40 000 ледени блока тя е минус 30 градуса. Учените изследват пробите под микроскоп и затова не могат да избягат от студа. 
Тук имаме сняг от оригиналната Коледа, казва Щефенсен, държейки проба от 0 г. сл Хр.  
В тази необичайна библиотека първите проби са донесени през 60-те години от американска военна база в Гренландия. Последните проби са пристигнали през лятото на тази година, когато учените са достигнали скала в източната част на Гренландия на повече от 2,6 км дълбочина. Пробите са на възраст над 120 000 години - последния междуледников период, когато температурата на въздуха в  Гренландия е била с 5 градуса по Целзий по-висока от днес. "Планетата е била много по-топла, отколкото е в момента, но това е период преди идването на човека", каза Щефенсен.
Новите проби лед трябва да спомогнат за по-доброто разбиране на покачването на морското ниво. Топенето на полярните шапки може да обясни това покачване само отчасти. Съществуват и т.нар. ледени потоци - ледници, които се свиват. "Ако проучим по-добре ледените потоци, ще имаме по-добра представа за бъдещето на Гренландия и Антарктика", казва глациологът. "Надяваме се да спомогнем за определяне на нивото на морската вода след сто години с допустима грешка от 15 см."
Благодарение на пробите от лед определяме как парниковите газове - въглероден диоксид и метан, се променят с времето и може да изучаваме въздействието на изкопаемите горива днес, подчертава Щефенсен.
Този проект за съхраняване на ледниковата памет на Гренландия е различен от проекта на фондация "Айс мемори", имаща амбицията да събере проби от ледени ядра от 20 места по целия свят, за да ги запази във френско-италианската станция "Конкордия" в Антарктида. 
Съхранението в промишлен фризер може да бъде рисково заради технически проблем, финансови трудности, нападения, войни, споделят представители на фондация "Айс мемори". През 2017 г. повреден фризер изложи на опасна топлина 13 процента от пробите на лед отпреди хиляди години, съхранявани в университета в Алберта, Канада. На платото Конкордия в Антарктида средната годишна температура е минус 55 градуса по Целзий, което предполага съхранение за векове напред.