Практикувай доброта и не причинявай болка, казва режисьорът Оливър Стоун, който днес навършва 80 години

Практикувай доброта и не причинявай болка. Това житейско кредо - част от будистката философия - изповядва американският режисьор и сценарист Оливър Стоун, който днес отбелязва своя 80-годишен юбилей. Той разкрива в какво вярва в интервю за немското списание Galore и признава, че е видял най-мрачните страни на човечеството.
Стоун, който е ветеран от Виетнамската война, се превърна в най-безкомпромисния политически провокатор на Холивуд, отбелязва „Върайъти“. Изданието подчертава приноса му в американското кино като пише, че Оливър Стоун е от онази категория творци, които разкъсват тъканта на официалната реалност, за да покажат скритите механизми на властта, дълбоките травми на нацията и суровата истина зад политическите митове. Той превърна камерата в оръжие, а киносалона - в трибунал на човешката съвест, отбелязва „Холивуд рипортър“.
Оливър Стоун е спечелил 67 международни награди в кариерата си, според най-голямата световна база данни за кино - Internet Movie Database (IMDb). Той има 3 награди „Оскар“, 5 награди „Златен глобус“ като режисьор и сценарист, една награда БАФТА за филма „Взвод“ и една награда „Еми“ като продуцент на телевизионния филм Indictment: The McMartin Trial.
ОТ ОКОПИТЕ НА ВИЕТНАМ ДО МАРТИН СКОРСЕЗЕ
Пътят на Уилям Оливър Стоун, роден в Ню Йорк на 15 септември 1946 г., е всичко друго, но не и предвидим холивудски успех. Син на брокер от Уолстрийт и американка от френски произход, той израства в сравнително богато семейство, но вътрешният му бунт го тласка далеч от зоната на комфорт. Големият прелом в живота му настъпва, когато доброволно се записва в армията и заминава като пехотинец на фронта във Виетнам. Преживяното там – калта, страхът, несправедливостта и кръвта – оставя незаличим отпечатък върху психиката му и се превръща в творческо гориво за десетилетия напред.
Награден с военните отличия „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“ за храброст, Стоун се завръща у дома не просто като ветеран, а като човек с мисия. Той завършва кино в Нюйоркския университет под ръководството на самия Мартин Скорсезе, решен да разкаже това, което Америка отчаяно се опитва да забрави, пише „Ню Йорк таймс" по адрес на Оливър Стоун.
Първият му пробив в Холивуд не е като режисьор, а като сценарист. Мрачният му и суров стил проличава в сценария за драмата, режисирана от Алън Паркър, „Среднощен експрес“ (1978), която носи на Стоун първата награда „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий. Малко по-късно той пише и сценария за култовия гангстерски филм на Брайън де Палма „Белязаният“ (1983), отбелязва Енциклопедия Британика.
ВИЕТНАМСКАТА ТРИЛОГИЯ
Като реален ветеран от войната, Стоун претворява личните си травми в три филма, които пренаписват историята на военното кино, пише „Върайъти“. Истинската революция на Оливър Стоун започва, когато той застава зад режисьорския пулт. Годината е 1986, а филмът – „Взвод“. Това е първият филм за Виетнамската война, направен от истински ветеран. Вместо холивудски патриотизъм, зрителите виждат ада на моралния разпад, където истинският враг е в сърцата на самите войници. Продукцията разглежда моралния разпад в американската армия през погледа на млад войник (Чарли Шийн). Филмът се превръща в културен феномен и печели 4 награди „Оскар“, включително за най-добър филм и най-добър режисьор за Стоун. 
Виетнамската трилогия се допълва от шедьоврите „Роден на четвърти юли“ (1989). Биографичната драма с Том Круз в ролята на парализирания ветеран Рон Ковик, който се превръща в антивоенен активист, носи на Стоун втори „Оскар“ за режисура. „Небе и земя“ (1993) е последната част от трилогията, която разглежда конфликта през очите на една виетнамска жена.
КИНОТО КАТО ПРИСЪДА
Стоун насочва своя режисьорски поглед към самите устои на американската политическа система, отбелязва „Ню Йорк таймс“. В „Уолстрийт“ (1987) той разобличава финансовия свят на Ню Йорк през 80-те години. Майкъл Дъглас прави легендарна роля като безмилостния корпоративен хищник Гордън Геко, а фразата, която звучи във филма: „Алчността е нещо добро“, разобличава безмилостната природа на дивия капитализъм, отбелязва „Гардиън“.
„Джей Еф Кей“ (1991) – изключително сложен и напрегнат конспиративен трилър с Кевин Костнър, който изследва убийството на президента на САЩ Джон Кенеди. Филмът предизвиква толкова широк обществен отзвук и полемика, че директно принуждава Конгреса на САЩ да приеме закон за разсекретяване на милиони страници документи, свързани с покушението срещу американския президент на 22 ноември 1963 г. През 1995 г. на голям екран излиза филмът на Стоун „Никсън“ - мащабен биографичен филм с Антъни Хопкинс, посветен на възхода и падението на американския президент Ричард Никсън след аферата с подслушването „Уотъргейт“. 
Филмът „Сноудън“ (2016 г.) е биографичен политически трилър, с който Оливър Стоун за пореден път разтърси Холивуд и общественото мнение в САЩ, отбелязва „Холивуд рипортър“. Лентата проследява трансформацията на Едуард Сноудън от лоялен, патриотично настроен американски войник и служител на ЦРУ до най-издирвания беглец в света, след като той разкрива секретни документи за мащабното незаконно следене на граждани от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Разкритията му водят до един от най-големите шпионски скандали в американската история.
Поради изключително деликатната и скандална политическа тема, нито едно голямо холивудско студио не се съгласява да финансира филма. Оливър Стоун и неговият продуцент Мориц Борман буквално изпадат в дългове, за да задвижат проекта. За да избегне потенциална намеса от страна на американските тайни служби и за да получи данъчни субсидии, Стоун мести цялата продукция в Европа и в Русия. 
За да напише сценария, Оливър Стоун пътува лично до Москва общо девет пъти, за да се среща тайно с истинския Едуард Сноудън, където бившият американски агент живее в изгнание. В самия край на филма Оливър Стоун прави неочакван ход – заменя актьора Джоузеф Гордън-Левит с истинския Едуард Сноудън, който произнася финалния монолог на екрана.
СНИМА THE DOORS КАТО ЛИЧНА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ДЖИМ МОРИСЪН
Режисьорът често експериментира с насилието и медийната култура на Америка. По сценарий на Куентин Тарантино, Стоун заснема в началото на 90-те „Убийци по рождение“ - остра сатира срещу медиите, които превръщат серийните убийци в знаменитости. Филмът става култова класика заради хаотичния си, но впечатляващ визуален стил, отбелязва „Холивуд рипортър“.
Същевременно Оливър Стоун решава да заснеме филм, посветен на рок иконата Джим Морисън и неговата група The Doors, защото за режисьора това не е просто филм за една рок банда, а дълбоко личен проект, който отразява собствената му младост, травми и духа на неговото поколение.
Песните на The Doors буквално спасяват живота на Оливър Стоун във Виетнам, признава самият режисьор.
Когато той е в окопите на Виетнамската война през 1967–1968 г., музиката на Джим Морисън преживява своя връх. Режисьорът разказва в автобиографичната си книга „В преследване на светлината“, че докато е бил на фронта, постоянно е слушал техните касети. За него и за стотици други млади войници мрачните, мистични и бунтарски текстове на Джим Морисън са били единственото бягство от ужаса на реалността. Оливър Стоун е чувствал, че има огромен личен дълг към тази музика, отбелязва „Ню Йорк таймс".
ЗАВОЙ КЪМ ДОКУМЕНТАЛИСТИКАТА
Политическите възгледи на Оливър Стоун са сред най-коментираните и противоречиви теми в световен мащаб. Режисьорът смята, че САЩ са основният дестабилизиращ фактор в глобалната политика и тази своя теза той развива в част от филмите си. Затова през XXI век Стоун прави завой към политическата документалистика, за да разбие монопола на официалната пропаганда.
Като отявлен критик на американската външна политика през кариерата си режисьорът предизвика огромен отзвук с интервютата си с руския президент Владимир Путин и покойния лидер на Куба Фидел Кастро. Оливър Стоун беше близък и с бившия президент на Венецуела Уго Чавес.
Проекти като „Премълчаваната история на САЩ“ (2012) предлагат критичен преглед на американската външна политика от Втората световна война насам. 
Оливър Стоун заснема поредица от документални филми, възхваляващи лидери, които САЩ традиционно смятат за врагове. Сред тях са кубинският лидер Фидел Кастро, за когото Стоун засне трилогията „Команданте“, „В търсене на Фидел“ и „Кастро през зимата", Уго Чавес и филмът за него „На юг от границата". Режисьорът засне и филм за бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
Най-големи обществени спорове и критики на Запад обаче предизвиква четирисерийната му поредица „Интервюта с Путин“ (2017). Стоун прекарва над 20 часа в разговори с руския президент, заради което е остро атакуван от американските медии, обвиняващи го в пристрастие и липса на критичност към диктатора. Самият Стоун твърди, че целта му е била просто да покаже „другата гледна точка“, която Западът отказва да чуе. През годините режисьорът признава, че тези му политически позиции са довели до сериозни трудности при намирането на финансиране в Холивуд.
БИТКА С НАРКОТИЦИТЕ И СОБСТВЕНИТЕ ДЕМОНИ
Въпреки че е отгледан между юдаизма на баща си и католицизма на майка си, Стоун се отказва и от двете религии. След преживяното във Виетнам той започва да изследва източната философия и официално приема будизма. Казва, че будистките практики му помагат да контролира гнева и вътрешните си демони.
Като истинско дете на 60-те и 70-те години на ХХ век, Стоун дълго време води изключително буен живот. В Холивуд той е известен с тежката си зависимост от наркотиците – най-вече към кокаина по времето, когато пише сценария за „Белязаният“. Режисьорът има няколко ареста през живота си – веднъж лежи в мексикански затвор за притежание на марихуана, а по-късно е задържан в САЩ за шофиране под влияние на упойващи вещества и притежание на забранени субстанции. 
Стоун разказва, че след като се завръща от войната във Виетнам, психиката му е напълно разрушена от посттравматично стресово разстройство. В книгата си той признава, че тревата буквално е спасила живота му и го е предпазила от това „да стане поредният ветеран, който се е самоубил или е превъртял."
Режисьорът казва, че наркотиците са били неговият начин да притъпи спомените за смъртта от фронта и болезнения развод на родителите си. Той описва Холивуд от 80-те като място, където наркотиците са били шанс и средство за социализация, в което той лесно е паднал като жертва.
Оливър Стоун се е развеждал два пъти, има три деца и живее в САЩ. Третата му съпруга - Сон-джонг Джунг е от Южна Корея. С нея Стоун намира траен мир и стабилност – двамата са заедно вече 30 години. 
ЗАСНЕ ПОСЛЕДНИЯ СИ ИГРАЛЕН ФИЛМ „БЕЛИ ЛЪЖИ“ В БЪЛГАРИЯ
София е едно от местата, в които режисьорът Оливър Стоун засне новия си игрален филм White Lies („Бели лъжи“). Освен в българската столица, снимките се проведоха и в Рим, Италия, и Банкок, Тайланд. Това е първият игрален филм от десет години насам за американския творец. 
Самият режисьор официално потвърди, че това е неговият последен игрален филм като сценарист и режисьор. За разлика от политическите му епоси, филмът е интимен разказ за семейството, загубата и сложните взаимоотношения между поколенията, с което един от най-великите дисиденти на американското кино затваря жизнения си творчески кръг, пише „Дедлайн".
Разказан през три поколения, филмът проследява Джак Фрийман (Джош Хартнет) – дете на разведени родители, което повтаря техните грешки в собствения си брак и отношенията с децата си. Чувствайки се в капан, той поема на страстно пътешествие в търсене на свобода, но се оказва още по-изгубен. Срещата му с жена, чийто живот е коренно различен от неговия, го повежда към неочаквано себепознание.