Преди 100 години българи бежанци и чужденци създават „Варненски коренякъ“, почетен член е хан Аспарух

Преди 100 години българи бежанци и чужденци се обединяват с идеята Варна да се развие като европейски град, а за първи кореняк варненец е обявен хан Аспарух, каза за БТА Стефка Мухтарова, екскурзовод в музея за най-нова история на крайморския град. През 1925 година е създадено културно-просветно икономическото дружество "Варненски коренякъ", което обединява имена като Антон Новак, братята Карел и Хермин Шкорпил, Иван Басанович (Йонас Басановичус).
Варна е единственият град в България, който е като САЩ – приютява и обединява хора от различни места и краища, допълни Мухтарова. По времето на Освобождението жителите са били около 21 000 души, от които едва 3 500 българи. Най-много са били гърците. Градът всъщност е бил крепост, затова е имало и много сериозен турски аскер. След подписването на Берлинския договор крепостната стена е съборена, а към морето започват да прииждат бежанци от Тракия и Македония. До 1925 година хората живеят на диаспори, допълни Мухтарова. По думите й така са си публикували и обяви във вестниците – един ден среща на Сливенската дружба, на следващите – на Одринската, Шуменската, Свищовската. 
Преди 100 години тези хора обаче сядат и създават дружеството, което наричат „Варненски коренякъ“ и си поставят за цел да работят заедно за развитието на града си, допълни Мухтарова и подчерта, че друга такава организация в страната не е създавана. Тя уточни, че и тогава времената си били смутни, имало е много политически дрязги, напрежение и взаимно очерняне. Тези мъже обаче са се разбрали, че няма значение кой от коя партия е, всички ще работят заедно за развитието на града си.
Коренът, произходът, по принцип е силно обединяващ елемент, подчерта Мухтарова. Във Варна такъв е нямало, тъй като всички са пристигнали от други места. Основателите на дружеството обаче решават проблема, като в Устава му посочват, че всеки може да стане член, стига да е живял 10 години във Варна. Изпълнението на това условие е достатъчно, за да бъде признат за кореняк варненец. Така в организацията влизат чужденците Шкорпил, Новак и Басанович, които обаче са допринесли не просто за развитието на града, а и на цяла България.
„Варненски коренякъ“ е пример, че и у нас могат да се случват нещата, да се променят, стига да има желание, посочи Мухтарова. По думите й в това отношение е показателен девизът на дружеството: „Чрез култура, труд и постоянство за процъфтяване на Варна”. Екскурзоводът допълни, че дълги години кореняците действат като коректив на местната общинска власт, а една от най-важните им задачи е да закрилят старините на града, да събират и публикуват материали за историята на черноморския град.
Две години след основаването на дружеството, то започва да издава свой вестник със същото име. Броевете могат да бъдат видени дигитализирани във фондовете на Регионалната библиотека в крайморския град. Първият е от 6 май 1927 година и в него нашироко са разяснени заслугите на „първия Варненски Коренякъ – Аспарухъ“, които са „извънмерно големи за българското племе“. От вестника съвременният читател придобива представа и от къде идва идеята ханът да бъде обявен за кореняк варненец. Посочено е, че „Варненската крепость паднала въ ръцете на Аспаруха здрава въ 678 г.“. Така тя станала български град, а владетелят „турилъ началото на Варненското кореняшество“. Подчертано е още, че през 1928 година всъщност ще се честват „1 250 години отъ основаването на сегашната българска държава и началото на варненското кореняшество“.
В броевете на вестника са аргументирани и целите на дружеството. Посочено е, че злочестните от отминалата световна война имат тежки последици за гражданите, но най-вече за душата и ума им. Ето защо членовете на дружеството, независимо от техните политически пристрастия, се обединяват и си поставят за цел да поддържат и развиват националния дух и своя град.